Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 50
Айзък Азимов
Но сега Фрейн просто притвори очи и отрони:
— Понеже сама спомена за това… Теглото ти е 120 фунта.
Той силно се засмя на изчервяването й. После обясни на групата като цяло:
— Винаги можете да познаете теглото на една жена по бюста… Необходим е опит, разбира се! Искаш ли нещо за пиене, Байт?
— Освен всичко друго, което искам — да! — отвърна тя и тръгна заедно с него, като остави Торън да огледа по рафтовете на библиотеката за нови книги.
Фрейн се върна сам и каза:
— Тя ще слезе по-късно.
Той тежко се отпусна в широкото ъглово кресло и вдигна левия си крак на табуретката пред него. Смехът беше изчезнал от зачервеното му лице и Торън се обърна да го погледне, когато Фрейн рече:
— Е, вече си у дома, момчето ми! Радвам се, че си тук. Харесвам приятелката ти. Не е някоя хленчеща глупачка.
— Ожених се за нея — каза Торън просто.
— Това вече е нещо друго — очите на баща му потъмняха. — Нищо повече от глупав начин да предопределиш бъдещето си! През целия си дълъг живот, който при това ми е донесъл повече опит от твоя, никога не съм правил нещо подобно.
Ранду се обади от ъгъла, в който стоеше:
— Фрейнсуърт, какви сравнения правиш? До твоето шумно сгромолясване преди шест години ти никога не си се задържал на едно място толкова дълго, че да почувстваш нужда да се ожениш. А освен това, коя би те взела?
Едноръкият се размърда, изпъчи се и отвърна пламенно:
— Много жени ме искат, стари глупако!
Думите на Торън прозвучаха сприхаво:
— Това е просто формалност, татко. И си има своите предимства.
— Главно за жената! — промърмори Фрейн.
— Даже и да е така — ядоса се Ранду, — момчето има право да решава само! Бракът е стар обичай във Фондацията.
— Фондацианите не са подходящ пример за един честен търговец!
Торън отново се намеси:
— Моята жена е фондацианка — той погледна към Ранду и Фрейн, а после бързо прибави: — Тя идва!
След вечерята разговорът придоби съвсем друг обрат, за което спомогна Фрейн с неговите минали преживелици, съставени от равни части кръв, жени и удачни сделки, обилно гарнирани с множество импровизации. Малкият телевизор работеше и предаваше някаква класическа пиеса с почти неразбираем шепот. Ранду се беше преместил на кушетката и се взираше наоколо през кълбата дим, който пускаше с дългата си лула. На същата кушетка Байта бе потънала в мекотата на бялата кожа, която беше донесена от някогашна търговска мисия и сега се постилаше само в много специални случаи.
— Следвала си история, момичето ми, така ли? — запита Ранду.
— Отчаях всичките си учители, но все пак съм научила нещичко…
— Малко цитати заради стипендията — самодоволно се намеси Торън. — Това е всичко!
— И какво си научила? — кротко настоя Ранду.
— Да ти разправям? Сега? — засмя се момичето.
Старецът нежно се усмихна.
— Добре тогава, какво мислиш за ситуацията в Галактиката?
— Мисля… — стегнато започна Байта, — мисля, че Селдъновата криза е неминуема… Ако днешната ситуация изобщо е била предвидена в плана на Селдън. Ние се провалихме.
— Уф! — промърмори Фрейн от своя ъгъл, — Какъв начин да се говори за Селдън! — но не каза нищо на висок глас.)