Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 50

Но сега Фрейн просто притвори очи и отрони:

— Понеже сама спомена за това… Теглото ти е 120 фунта.

Той силно се засмя на изчервяването й. После обясни на групата като цяло:

— Винаги можете да познаете теглото на една жена по бюста… Необходим е опит, разбира се! Искаш ли нещо за пиене, Байт?

— Освен всичко друго, което искам — да! — отвърна тя и тръгна заедно с него, като остави Торън да огледа по рафтовете на библиотеката за нови книги.

Фрейн се върна сам и каза:

— Тя ще слезе по-късно.

Той тежко се отпусна в широкото ъглово кресло и вдигна левия си крак на табуретката пред него. Смехът беше изчезнал от зачервеното му лице и Торън се обърна да го погледне, когато Фрейн рече:

— Е, вече си у дома, момчето ми! Радвам се, че си тук. Харесвам приятелката ти. Не е някоя хленчеща глупачка.

— Ожених се за нея — каза Торън просто.

— Това вече е нещо друго — очите на баща му потъмняха. — Нищо повече от глупав начин да предопределиш бъдещето си! През целия си дълъг живот, който при това ми е донесъл повече опит от твоя, никога не съм правил нещо подобно.

Ранду се обади от ъгъла, в който стоеше:

— Фрейнсуърт, какви сравнения правиш? До твоето шумно сгромолясване преди шест години ти никога не си се задържал на едно място толкова дълго, че да почувстваш нужда да се ожениш. А освен това, коя би те взела?

Едноръкият се размърда, изпъчи се и отвърна пламенно:

— Много жени ме искат, стари глупако!

Думите на Торън прозвучаха сприхаво:

— Това е просто формалност, татко. И си има своите предимства.

— Главно за жената! — промърмори Фрейн.

— Даже и да е така — ядоса се Ранду, — момчето има право да решава само! Бракът е стар обичай във Фондацията.

— Фондацианите не са подходящ пример за един честен търговец!

Торън отново се намеси:

— Моята жена е фондацианка — той погледна към Ранду и Фрейн, а после бързо прибави: — Тя идва!

След вечерята разговорът придоби съвсем друг обрат, за което спомогна Фрейн с неговите минали преживелици, съставени от равни части кръв, жени и удачни сделки, обилно гарнирани с множество импровизации. Малкият телевизор работеше и предаваше някаква класическа пиеса с почти неразбираем шепот. Ранду се беше преместил на кушетката и се взираше наоколо през кълбата дим, който пускаше с дългата си лула. На същата кушетка Байта бе потънала в мекотата на бялата кожа, която беше донесена от някогашна търговска мисия и сега се постилаше само в много специални случаи.

— Следвала си история, момичето ми, така ли? — запита Ранду.

— Отчаях всичките си учители, но все пак съм научила нещичко…

— Малко цитати заради стипендията — самодоволно се намеси Торън. — Това е всичко!

— И какво си научила? — кротко настоя Ранду.

— Да ти разправям? Сега? — засмя се момичето.

Старецът нежно се усмихна.

— Добре тогава, какво мислиш за ситуацията в Галактиката?

— Мисля… — стегнато започна Байта, — мисля, че Селдъновата криза е неминуема… Ако днешната ситуация изобщо е била предвидена в плана на Селдън. Ние се провалихме.

— Уф! — промърмори Фрейн от своя ъгъл, — Какъв начин да се говори за Селдън! — но не каза нищо на висок глас.)