Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 51

Ранду смучеше лулата си замислено.

— Мислиш ли? Защо смяташ така? Посещавал съм Фондацията, когато бях млад, и също мислех, че положението е ужасно. Но защо считаш, че е така сега?

— Е… — очите на Байта се замъглиха, тя подви крака под себе си в бялата мекота на кожата и подпря малката си брадичка на закръглената си ръка. — Струва ми се, че целта на Селдъновия план е да създаде свят, който да е по-добър от древния свят на Галактическата империя. Тя вече се е разпадала преди три века, когато Селдън основал Фондацията, и ако историята не лъже, оттогава Империята тъне в инерция и деспотизъм, като разпространява заразата си из Вселената.

Ранду кимна бавно, а Торън гордо погледна жена си със светнали очи. В своя ъгъл Фрейн цъкна с език и внимателно напълни чашата си.

— Ако легендата за Селдън е вярна — продължаваше Байта, — той е предвидил колапса на Империята чрез законите на своята психоистория, като се е оказал способен да узнае за тридесетте хиляди години варварство, преди Втората Империя да възвърне цивилизацията и културата на човечеството. Целта на целия му живот е била да създаде условията, при които се увеличава увереността за много по-бързото му възстановяване.

Плътният глас на Фрейн я прекъсна:

— Затова основал две фондации, които да славят името му!

— И затова основал две фондации — съгласи се Байта. — Нашата е създадена от учените на умиращата Империя, натоварени да опазят науката, за да я върнат по-късно на хората. А разположението на Фондацията в космоса и историческите обстоятелства са дали възможност на гения Селдън да пресметне чрез внимателни изчисления, че след хиляда години ще възникне нова, велика Империя.

Тишината беше пълна. Момичето продължи меко:

— Това е стара история, вие всички я знаете. За последните три века всеки човек във Фондацията я е научил. Но реших, че ще е по-добре да повторя тези неща набързо. Днес е рожденият ден на Селдън и макар че аз съм от Фондацията, а вие — от Хейвън, това ни сближава — тя бавно запали цигара и отсъстващо изгледа горящия й край. — Законите на историята са също тъй строги, както законите на физиката и ако вероятността от грешка е по-голяма, то е само защото историята не може да изследва толкова голям брой хора, както физиката го прави с атомите. Затова вариациите в резултата са повече. Селдън е предвидил серия от кризи през хилядата години развитие, всяка от които е трябвало да ни насочи по изчисления път. Именно тези кризи ни ръководят — ето защо сега отново трябва да има криза. Сега! — натърти тя. — Изминал е почти век от последната и през този век всеки порок на старата Империя е бил повторен във Фондацията. Инерция! Нашите властници признават само един закон — никакви промени! Деспотизъм и толкова! Известен им е само един път — този на силата. Ето я заразата: те имат едно-единствено желание — да стискат своето…

— … докато другите умират от глад! — изрева Фрейн и удари с юмруци по облегалката на креслото си. — Момиче, думите ти са златни! Тези тлъсти идиоти с техните претъпкани с пари каси сринаха Фондацията, докато смелите търговци живеят бедно на светове като Хейвън. Селдън е опозорен, а лицето му е натикано в мръсотията! — той високо вдигна ръка и лицето му се издължи. — Само ако имах и другата си ръка! Ако можеха да ме чуят…