Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 48

И все пак, какво да му мисли…

След вечерята дойде ред на последния скок.

Хейвън гневно пламтеше в тъмночервено, а втората му планета беше оградена с ореола на замъглената червеникава атмосфера и наполовина потопена в тъмнина. Байта се въртеше около обзорния екран, на който се виждаше Хейвън II в центъра на паяжина преплетени линии. Гласът й звучеше печално, когато каза:

— Как бих искала вече да съм се срещнала с баща ти. Ако той не ме хареса…

— Тогава ще бъдеш първото хубаво момиче, което той не е харесал — отбеляза Торън. — Преди да изгуби ръката си и да престане да кръстосва Галактиката, той… Е, ако го попиташ за това, ще ти говори, докато ушите ти се превърнат в царевични кочани. При това той никога не разказва два пъти една и съща история по еднакъв начин.

Хейвън II бързо се приближаваше. Моретата отегчително се въртяха под тях, покрити със сивкави люспи, те се появяваха и изчезваха между тънките облаци. По крайбрежията стърчаха назъбени планини.

— Закопчан ли ти е костюмът? — запита Торън. Заобленото лице на Байта беше зачервено и изглеждаше съвсем кръгло в прилепналия, затоплен отвътре костюм от пореста материя.

Отблизо морето се оказа набръчкано, но едва накрая стана ясно, че всъщност от хоризонт до хоризонт се простира огромно ледено поле. Корабът с хрущене се приземи върху леда, съвсем близо до едно плато.

Торън и Байта несръчно се покатериха по скалите и се потопиха в тъмнината на нощта. Байта се задъха от режещия студен въздух. Торън я сграбчи за лакътя и я увлече по гладката плътна повърхност към веселите изкуствени светлинки в далечината.

Предните постове ги пресрещнаха на половината път и след като шепнешком размениха няколко думи с Торън, ги пропуснаха нататък. Вятърът и студът изчезнаха, когато каменната порта се отвори и после се затвори зад тях. Топлата вътрешност, осветена от светещи стени, беше изпълнена със странна човешка суетня. Хората вдигнаха глави от бюрата си и Торън приготви документите.

Те му бяха върнати след кратък преглед и той каза на жена си:

— Сигурно татко предварително е уредил формалностите. Обикновено процедурата трае около пет часа.

Двамата продължиха навътре и Байта изведнъж възкликна:

— О, Боже… Господи…

В пещерния град беше ден, облят от бялата светлина на младо слънце. Не че там имаше истинско слънце, разбира се, но това, което трябваше да се нарича небе, се губеше в ослепителен блясък. Топлият въздух бе напоен с растителни аромати.

— Но това е прекрасно, Тори! — възкликна Байта.

Торън пламенно се засмя.

— Е, Байт, не е като във Фондацията, разбира се, но това е най-големият град на Хейвън II — двадесет хиляди души население — и се надявам, че ще ти хареса! Знаеш ли, тук няма дворци за забавления, но пък няма и тайна полиция!

— О, Тори, това е също като град-играчка! Целият в бяло и розово — и толкова изящен…

— Е… — Торън погледна към града заедно с нея. В по-голямата си част къщите бяха двуетажни, направени от камък. Кулите на Фондацията, както и огромните комунални сгради на Старите Кралства, бяха забравени. Тук имаше индивидуалност, а мащабите бяха малки — една останка от света на личната инициатива във времето на масово съжителство в Галактиката.