Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 52

— Татко — каза Торън, — татко, успокой се!

— Успокой се! Успокой се! — баща му свирепо му подражаваше. — Тук ще живеем и тук ще умрем в мизерия, а ти казваш: „успокой се!“

— Това е нашият съвременен Лейтън Девърс — Ранду посочи с лулата си бащата на Торън. — Нашият Фрейн! Девърс умира като роб в мините преди осемдесет години, заедно с прадядо ти, защото му е липсвал разум — но не и душа!

— Да, в името на Галактиката, и аз бих направил така на негово място! — изруга Фрейн. — Девърс е бил най-великият търговец, по-велик от надутото дрънкало Малоу, дето му се прекланят фондацианите. Главорезите, които управляват Фондацията, са го убили, защото е обичал справедливостта… А ние сме длъжни да отмъстим за него!

— Продължавай, момиче! — изстреля Ранду. — Продължавай или той ще говори цяла нощ и ще буйства целия ден след това…

— Няма за какво да говоря повече — отвърна Байта, внезапно изпаднала в лошо настроение. — Трябва да има криза на всяка цена, но не знам как бихме могли да я предизвикаме. Прогресивните сили във Фондацията са страшно подтиснати. Вашите търговци може би ще имат воля да го направят, но вие сте преследвани и разединени. Ако всички сили на доброто във и извън Фондацията успеят да се обединят…

Смехът на Фрейн беше хриплив и подигравателен.

— Само я чуй, Ранду, само я чуй! Във и извън Фондацията! Момиче, момиче, не се надявай на слабия характер на Фондацията. Там наистина някои държат камшиците, но повечето са битите, пребитите до смърт, От целия гнил свят там не може да се събере такова мъжество, колкото притежава само един търговец!

Опитите на Байта да го прекъсне бяха безуспешни. Торън се приближи и сложи длан на устата й.

— Татко! — каза той студено. — Ти никога не си бил във Фондацията. Не знаеш нищо за нея. Ще ти кажа, че техните „подземни“ са достатъчно смели и дръзки! Мога да добавя също, че и Байта е от тях…

— Добре, момчето ми, извинявай! Защо се ядосваш? — Фрейн беше наистина обезпокоен.

Торън пламенно продължи:

— Твоят проблем, тате, е, че имаш провинциално виждане! Само защото няколкостотин хиляди търговци си пробиват път през никому ненужни планети на края на Вселената… само за това ти ги мислиш за велики хора! Разбира се, ако някой бирник от Фондацията дойде тук, няма да си тръгне никога, но това ще е проява на глупав героизъм. Какво ще стане, ако Фондацията изпрати флот?

— Ще го унищожим! — остро каза Фрейн.

— И как ще го унищожиш — с негова помощ ли? Вие сте невъоръжени, неорганизирани и щом Фондацията реши, че си струва усилията, ще ви го докаже. Затова по-добре си търсете съюзници — ако можете, дори и в самата Фондация!

— Ранду… — Фрейн се обърна и погледна брат си. Приличаше на грамаден, но безпомощен бик. Ранду извади лулата от устата си.

— Момчето е право, Фрейн. Вслушай се в потайните мислички там, в теб, и ще видиш, че е така. Само че те са неудобни мисли, затова ги избутваш от мозъка си… Да, но те все пак съществуват. Торън, ще ти кажа защо започнах този разговор!… — той известно време пушеше замислено, после пъхна лулата си в специалното отвърстие, изчака безшумния проблясък и я извади чиста. Бавно я напълни отново с прецизни движения. Накрая каза: