Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 49

— Байт, татко е тук! — отбеляза Торън. — Точно там, където соча, мила! Не го ли виждаш?

Тя го видя. Създаваше впечатление за едър мъж. Енергично им махаше и пръстите му широко се разтваряха във въздуха. Виковете му едва стигаха до тях. Байта повлече мъжа си надолу през ниско скосените ливади. Забеляза един дребен човек с бяла коса, който направо се губеше до огромния еднорък гигант, който продължаваше да вика и да маха.

Торън изкрещя през рамо:

— Това е доведеният брат на баща ми! Онзи, дето е ходил във Фондацията…

Те се срещнаха на поляната, смееха се и говореха несвързано, докато бащата на Торън не сложи точка на невъздържаните изблици. Той опъна късото си сако и нагласи металния си колан, който бе единственият луксозен аксесоар от облеклото му.

Очите му дълго пробягваха от младоженеца към младоженката и обратно, докато накрая, все още леко задъхан, той успя да изрече:

— Избрал си неподходящ ден да се върнеш у дома, момчето ми!

— Защо? А, днес е рожденият ден на Селдън, нали?

— Да. Наложи се да наема кола, за да се доберем до тук, взех и Ранду да я кара. Никакъв обществен транспорт на мерника!…

Погледът му се насочи към Байта и повече не се отлепи от нея, докато й говореше.

— Имам една обемна фотографийка за теб — чудесна е, но си личи, че е правена от аматьор. — той извади от джоба си едно прозрачно кристално кубче и на светлината вътре се появи засмяно малко личице, което преливаше от цветове и живот — истинска миниатюрна Байта.

— Значи за това е било всичко — каза Байта. — Сега разбирам, защо Торън искаше, да Ви изпрати онази карикатура. Учудена съм, че ме допускате толкова близо до себе си, сър!

— Още ли се чудиш? Наричай ме Фрейн. Тази карнавална тълпа изобщо не ме интересува, така че можеш да ме хванеш под ръка и да тръгнем към колата. До сега не съм смятал, че моето момче знае какво иска, но май е време да си променя мнението!

Торън тихо попита чичо си:

— Как е старият напоследък? Още ли се впуска на лов за жени?

Цялото лице на Ранду се покри с бръчки, когато той се усмихна.

— Когато може, Торън, когато може! Понякога си спомня, че на следващия си рожден ден ще навърши шестдесет, и това го обезсърчава, но успява да заглуши тази натрапчива мисъл и пак си е самият той. Истински търговец от древния вид! А ти, Торън, от къде си намери такава хубава жена?

Младият мъж самодоволно се засмя и го хвана под ръка.

— Да не би да искаш да ти разкажа с две думи за трите години мъки, чичо?

В малката дневна на къщата Байта свали пътния си костюм с качулката и разтърси разпуснатата си коса. После седна, кръстоса крак върху крак и отвърна на оценяващия поглед на едрия червендалест мъж. Каза:

— Знам какво се опитваш да разбереш и ще ти помогна! Години: 24. Ръст: 5 фута и 4 инча. Тегло: 110 фунта. Специалност: история… — тя забеляза, че той винаги застава в поза, която да скрива липсващата му ръка.