Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 47

Първото впечатление на Байта от Хейвън съвсем не беше прекрасно. Нейният съпруг й го показа — една безинтересна звезда, изгубена в празнотата на Периферията. Намираше се сравнително близо до последния разсеян звезден куп, където разпръснатите точки светлина блещукаха самотно. Освен това Хейвън беше беден и незабележителен.

Торън съзнаваше, че като за първа крачка в семейния живот на червеното джудже му липсва внушителност, и затова устните му стеснително се свиха:

— Знам, Байт… Това не е най-добрата замяна, нали? Имам предвид — Фондацията срещу това!

— Отвратителна замяна, Торън. Ако знаех, изобщо нямаше да се омъжа за теб! — каза Байта и когато лицето на Торън за миг придоби наскърбено изражение, преди той да възстанови равновесието си, тя продължи със специалния си „топъл“ тон: — Какви ги вършиш, глупаче! Сега остава само да прехапеш устни и да ме погледнеш с умиращ поглед, преди да си поплачеш на рамото ми, докато аз те галя по наелектризираната коса… Искаше да ме изпиташ, нали? Очакваше да кажа: „С теб, Торън, навсякъде ще се чувствам щастлива!“ Или: „Междузвездните дълбини ще ни бъдат дом, скъпи мой, само да си с мен!“… Признай си! — тя го посочи с пръст, но трябваше бързо да отдръпне ръката си, преди зъбите на Торън игриво да се впият в нея.

— Ако капитулирам и призная, че си права — отвърна той, — ще приготвиш ли обяда?

Байта съсредоточено кимна и той усмихнато я заразглежда.

Всъщност тя не беше красавица според стандартите на повечето хора /той го признаваше/ — поне не, докато човек не се вгледаше в нея по-добре. Косата й бе черна, лъскава и права; устата й малко голяма, но пък това се компенсираше от гъстите вежди, които отделяха бялото чело от блестящите махагонови очи, винаги пълни със смях.

А зад стабилната и устойчива фасада на практичен, лишен от романтика и добре премислен по отношение на всичко живот, имаше едно малко езерце от нежност, което не се набиваше в очи, но можеше и да бъде докоснато, ако знаеш как — и ако се преструваш, че изобщо не ти е нужно.

Торън провери уредите, без да е необходимо, и реши да поотдъхне. Оставаше им само един междузвезден скок и след това имаха още няколко милипарсека „направо“, преди да се наложи използването на ръчните манипулации. Той се надигна, подпрян на облегалката на стола си, за да погледне към склада, където Байта жонглираше с хранителните контейнери.

В отношението му към нея имаше известна доза егоизъм — самодоволство на човек, който за последните три години се е преборил с комплексите си замалоценност. Защото освен всичко друго, той беше и провинциалист. Дори не просто провинциалист, а син на един търговец-ренегат, докато Байта произхождаше от Фондацията и даже можеше да проследи рода си назад до Малоу. Вътрешно Торън трепереше. Само по себе си да я доведе на планета като Хейвън, с нейния каменен свят и пещерни градове, беше достатъчно лошо. Но като се вземе предвид и традиционната ненавист на номадите-търговци към уседналите граждани, ставаше от лошо по-лошо.