Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 23

— Хмм… мълчаливият съучастник! Как си направихте този извод от това, което казах, док?

Райъс внимателно кимна на Бар и той тихо каза:

— Начинът на изразяване, може би… Просто щях да се държите другояче, ако поне малко Ви тревожеше възможността Вашият свят да загуби и да претърпи ужасите на погрома. Знам това! С моя свят веднъж се случи и все още продължава…

Лейтън Девърс подръпна брадата си, погледна първо към Райъс, после към стареца и късо се изсмя.

— Тоя винаги ли говори така, шефе? — лицето на търговеца се намръщи. — Какъв погром? Виждал съм войни и разгроми… Какво от това, че победителят ще надвие? Кой трябва да се тревожи за това? Аз? Момчета като мен? — той присмехулно поклати глава. — Запомнете, че винаги се намират петима или шестима дебели тъпанари, които се разхождат напред-назад из хубавите планетки. Те отнасят каймака, но аз не бих си мръднал и пръста за тях! Защото те ще продължат да получават най-доброто, все едно кой е на власт. После: народът. Армията обикновени търговци. Сигурно някои ще бъдат убити, а другите ще си платят солено за всичко. Но или сами ще се оправят, или ще загубят. Тъй че остава все старата ситуация, само че, може би, с други петима или шестима начело.

Ноздрите на Дакъм Бар потръпнаха, вените по дясната му ръка изпъкнаха, но той не каза нищо.

Лейтън Девърс го гледаше. Не беше пропуснал нищо. Каза:

— Виж, прекарвам живота си сред звездите заради безполезните боклуци, наречени „стока“, и за да плащам вноса си в Тръста, защото там има няколко кръгли идиоти, които си седят в къщи и събират такса за всяка минута от моя живот, че и за този на момчета по-добри от мен. Да приемем, че победите Фондацията. Все едно, ще имате нужда от нас. Ще ви трябваме дори много повече, отколкото сме нужни на Тръста. Вие не познавате земите наоколо, а ние можем да ви ги покажем — е, срещу известно заплащане. Дори ще сключим по-добри сделки с Империята. Да, ние искаме точно това, а аз съм бизнесмен. Ако имате предвид нещо от този род, съм на разположение! — той огледа двамата с малко комична войнственост.

Мълчанието продължи няколко минути, докато в процепа на комуникатора не изскочи навито на тръбичка съобщение. Генералът го разгърна, хвърли му едно око, включи телевизионните екрани и нареди:

— Подгответе карта с координатите на всеки кораб в акцията. Чакайте заповеди за въоръжена отбрана!

Райъс се пресегна за наметката си. Когато тя покри раменете му, той се обърна към Бар и просъска през зъби:

— Оставям този човек на Вас. Очаквам резултати! Сега е война и се налага да бъда безмилостен по въпроса за провалите. Помнете това! — той излезе, като козирува на двамата.

Лейтън Девърс го проследи с поглед.

— Нещо става там, за където бърза! Какво ли се е случило?

— Има битка, предполагам! — рязко каза Бар — Флотът на Фондацията пътува към първото си сражение. Вие по-добре елате с мен!

Влязоха въоръжени войници. Държанието им бе респектиращо, лицата — каменни. Девърс последва стария сиуенианин извън стаята, плътно охраняван войниците.

Новата стая, в която влязоха, беше по-малка. В нея имаше две легла, видеоекран, душ и санитарен възел. Войниците напуснаха помещението и дебелата врата тежко се захлопна зад тях.