Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 22

Търговецът го погледна и поклати глава.

Райъс помисли малко и добави по-меко:

— Сигурен съм, че знаеш защо.

— Много е топло тук! — промърмори Девърс и се изправи, за да свали палтото си. После отново седна и протегна крака.

— Знаете ли — отбеляза той, — стори ми се, че си въобразявате, че сте ме победили. А аз мога да ви хвана, преди да сте успели да мръднете, и този стар човек, дето седи тук и непрекъснато мълчи, с нищо няма да ми попречи.

— Да, но няма да го направиш — миролюбиво каза Райъс.

— Няма — съгласи се Девърс дружелюбно. — Първо, и да ви убия, няма да спра войната — или поне така смятам. Има твърде много генерали там, откъдето идвате.

— Много точно пресметнато!

— Освен това, вероятно ще бъда заловен две секунди, след като ви убия, и ще бъда ликвидиран бързо, а може би бавно — за разнообразие. Но това не влиза в плановете ми. Така че възможността отпада.

— Знаех, че си разумен човек.

— Да, но има нещо, което искам, шефе! Искам да разбера какво имаше предвид, когато каза, че знам защо ни нападате. Не ми е известно нищо. А и играта на гатанки не ми е по вкуса!

— Така ли? Чувал ли си някога за Хари Селдън?

— Не. И казах, че не обичам игрите на гатанки!

Райъс предпазливо погледна към Дакъм Бар, който се усмихна благо и отново възстанови унесеното си изражение. Думите на Райъс бяха съпроводени с гримаса:

— Не си играй с огъня, Девърс! Съществува предание, басня или историческа теория — наречи го както си искаш — за това, че вашата Фондация евентуално ще положи основите на Втората Империя. Имам достатъчно детайлна версия за психоисторическите забавления на Хари Селдън и плановете ви за агресия срещу Империята.

— Това ли е всичко? — Девърс замислено наведе глава. — И кой ви надрънка тия глупости?

— Нима това има някакво значение? — каза Райъс опасно равен глас. — Не си тук, за да задаваш въпроси. Искам да знам това, което ти е известно за баснята Селдън!

— Но ако е басня…

— Не си играй с думите, Девърс!

— Не го и правя! Всъщност говоря сериозно. Знаеш всичко, което и аз знам. Това е полузабравена глупост. Всеки свят има своите легенди — не можете да го опазите от нещо подобно! Да, чувал съм неща от този род — Селдън, Втора Империя и тъй нататък… С такива приказки приспиват хлапетата нощем. Всичко това става за тинейджъри, които се завират в килерите с джобните си видеопроектори, за да се нагълтат с трилърите на Селдън, но то определено не е за възрастни… Във всеки случай, не и за интелигентни възрастни хора — търговецът поклати глава.

Очите на имперския генерал потъмняха.

— Това самата истина ли е? Ще си платиш лъжите, човече! Аз бях на планетата Терминус. Познавам вашата Фондация. Сблъсках се с нея лице в лице!

— Тогава защо питате мен? Аз, който не стъпвам на нея за повече от два месеца през десет години! Губите си времето, но, моля, продължавайте с вашата война щом басните са това, което търсите!

Бар за пръв път заговори:

— Толкова ли сте уверен, че Фондацията ще спечели?

Търговецът рязко се извъртя. Лицето му слабо почервеня и на слепоочието му изпъкна стар белезникав белег.