Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 21
Айзък Азимов
Генералът вдигна глава и хладно огледа затворника.
— Отговаряй на въпросите ми и не раздавай заповеди.
— Добре, съгласен съм. Само че едно от момчетата ти вече си проби двуфутова дупка в гърдите, като си набута пръстите не където трябва.
Райъс се обърна обвинително към придружаващия лейтенант.
— Истината ли казва този човек? Вранк, ти докладва, че няма жертви!
— Нямаше, сър! — лейтенантът говореше тежко и сковано. — Но тогава! После претърсвахме кораба и открихме много инструменти с неясни функции, за които затворникът твърдеше, че са негова стока. Един от тях светна, когато го докоснаха, и войникът, който го държеше, умря.
Генералът отново се върна към търговеца.
— Корабът ти носи ли атомни бомби?
— Майко Галактико, не! Защо са ми? Този глупак грабна атомното шило с работния край към себе си и включи на максимално пробиване. Едва ли е смятал, че ще стане така… Сигурно го е помислил за бластер. Исках да го спра, но петима души ми седяха на гърдите…
Райъс кимна на чакащия войник.
— Върви! Корабът да се запази, както е! Сядай, Девърс.
Търговецът седна, където му посочиха, и хладнокръвно издържа както безцеремонния оглед на особата му от генерала, така и любопитния, но бегъл поглед на сиуенианския патриций.
Скоро Райъс наруши тишината.
— Ти си разумен човек, Девърс!
— Благодаря. Не знам дали си впечатлен от лицето ми или просто искаш нещо от мен, но държа да ти кажа, че аз съм добър бизнесмен.
— Това е почти едно и също. Ти предаде кораба си, когато можеше да ни накараш да си изхабим мунициите или ти самият да ни превърнеш в електронен прах — по избор. Сигурно се надяваш на добра сделка, щом си го направил.
— Добрата сделка е това, което най-много ща, шефе
— Добре, сътрудничеството пък е това, което най-много ща аз! — Райъс се усмихна, наклони се към Бар и прошепна в ухото му: — Мисля, че думата „ща“ означава точно това, което искам да изразя. Чувал ли си някога по-варварски жаргон?
Вместо Бар, Девърс реагира със задоволство:
— Отлично! Аз просто те проверявах. Само че за какъв вид сътрудничество говореше, шефе? Честно да ти кажа, дори не знам къде се намирам… — той погледна генерала. — Кое е това място, например, и каква е… хмм… идеята?
— А… Извинявам се! — Райъс беше в добро настроение. — Този джентълмен е Дакъм Бар, патриций от Империята. Аз съм Бел Райъс, Имперски пер и генерал трети ранг от въоръжените сили на Негово Императорско Величество.
Търговецът зяпна.
— Империята? Същата стара Империя, за която сме учили в училище? Ха! Ама че смехория! Винаги съм смятал, че тя вече не съществува.
— Огледай се! Тя е тук — намръщено изрече Райъс.
— Трябваше да се сетя! — Лейтън Девърс повдигна глава, брадата му щръкна към тавана. — Твърде мощни и лъскави бяха корабите, които хванаха моята летяща бъчва. Няма кралство по Периферията, което би могла да си го позволи! — той смръщи вежди. — И каква е играта, в такъв случай, шефе? Или трябва да Ви наричам „генерал“?!
— Тази игра се казва война.
— Империята срещу Фондацията, така ли?
— Да.
— Защо?
— Мисля, че знаеш защо!