Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 25

Старецът се огледа подозрително.

— Какво знаеш за това?

— Каквото знае всеки търговец на Фондацията. Виж, много е вероятно ти да си един дърт пръч, затворен тук с мен, за да проучи какво всъщност знам… Ето защо те насочваха оръжия към теб — ти мразиш Империята и би направил всичко за нейното смазване. Тук би трябвало да излея сърцето си пред теб и генералът много щеше да се зарадва. Само че няма да стане, док! Така, че аз бих искал да докажеш факта, че си синът на Онум Бар от Сиуена — шестият и най-малкият му син, който е преживял Клането.

Ръката на Дакъм Бар трепереше, докато отвори плоската метална кутия, вградена в стената. Металният предмет остро звънна, когато той го пусна в дланта на търговеца.

— Виж това! — каза Бар.

Девърс огледа внимателно предмета. Очите му се спряха на елегантната централна брънка от верижката:

— Това е монограмът на Малоу или аз съм върл звезден мошеник! Устройството е от преди петдесет години… — той погледна нагоре и се усмихна. — Чудесно, док! Персоналното силово поле е достатъчно доказателство — и Девърс подаде на Бар широката си ръка.

6. Фаворитът

Малките корабчета изникваха от дълбините на Космоса и се втурваха към центъра на Армадата. Без изстрели или взривове от енергия, те дълго се мотаеха около гигантските звездолети; сетне мигновено пропадаха, когато имперските преследвачи се хвърляха след тях като побеснели зверове. Изведнъж две безшумни припламвания затъмниха звездите. Два от малките кораби изчезнаха в пламъците на атомната дезинтеграция, а останалите се оттеглиха.

Гигантските кораби претърсиха района, а след това се върнаха към първоначалната си задача и един след друг световете продължиха да потъват по схемата на обграждането.

Униформата на Броудриг беше величествена — елегантно ушита и също тъй елегантно носена. Неговите разходки из градините на неизвестната преди планета Уанда, сега временен имперски щаб, изглеждаха спокойни, но изражението му бе мрачно.

Бел Райъс се разхождаше с него. Полевата му униформа беше с разкопчана яка, а той имаше печален вид скучната си сива дреха.

Райъс забеляза малка черна пейка под една дървовидна папрат, чиито широки гланцирани листа се извиваха право към слънцето.

— Вижте това, сър! — посочи генералът. — Реликва от Империята. Украсените пейки, направени за влюбените, все още са годни за употреба, докато факториите и дворците са се превърнали в руини.

Той седна, а личният секретар на Клеон II остана прав до него, сечейки ловко листата наоколо с прецизни махове на жезъла си от слонова кост.

Райъс кръстоса крака и предложи цигара на Броудриг. Докато говореше, извади една и за себе си.

— Човек би трябвало да очаква от ненадминатата мъдрост на Негово Императорско Величество да изпрати тук такъв компетентен наблюдател като вас. — каза той. — Това успокоява съмненията, които бих могъл да имам, че някаква по-важна и наложителна работа може да засенчи малкия ми поход към Периферията.