Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 24

— Ха… — Девърс неодобрително се огледа. — Това прилича на затвор!

— Прилича! — отсече Бар и му обърна гръб.

Търговецът раздразнено каза:

— Каква е твоята игра, док?

— Аз не играя игри. Просто си ми поверен, това е всичко.

Търговецът се надигна и пристъпи напред. Тяло му заплашително надвисна над неподвижния патриций.

— Така ли? Само че и ти си с мен в тази килия, а когато идвахме насам, някои от оръжията бяха насочени не към мен, а към теб!… И освен това видях как целият се разтресе преди малко от моето изказване по повод на войната и мира! — той почака малко и прибави: — Е, добре. Нека тогава те питам нещо. Ти каза че твоята страна някога е била победена. От кого? Дошли са хора от друга Галактика?

— Направи го Империята — отвърна сухо Бар.

— Отново тя? Тогава какво правиш тук?

Старецът запази гордо мълчание.

Търговецът сви устни и бавно кимна. Сетне свали гривната от плоски брънки, която обхващаше дясната му ръка и я подхвърли:

— Какво мислиш за това? — той я хвана с лявата си ръка, на която носеше също такава гривна, после я подаде на Бар.

Сиуенианинът опипа орнаментите. Бавно повтори жеста на търговеца и си сложи гривната. Странното затопляне на китката му бързо изчезна.

Гласът на Девърс леко се промени:

— Всичко е наред, док, приборът започнала действа. Говори спокойно. Ако тази стая е под наблюдение, няма да чуят или видят нищичко. Гривната е силов контактор — изкривява полетата. Геният Малоу я е изобретил. Струва двадесет и пет кредита от тук до другия край на Периферията. Можеш да я носиш безплатно! Дръж устните си свити, докато говориш, и го прави внимателно. Бързо ще се научиш!

Дакъм Бар внезапно се почувства отпаднал. Твърдият поглед на търговеца изискаше и настояваше… Бар усещаше, че не може да му се съпротивява.

— Какво искаш? — думите едва изпълзяха между бавните му старчески устни.

— Казах ти! Правиш се на това, което ние наричаме патриот. Твоят собствен свят е бил премазан от Империята, а ти тук си „играеш на топка“ с един имперски генерал. Нещо не се връзва, а?

— Дал съм своето! Завоевателят, имперският вицекрал — умря от моята ръка — отвърна Бар.

— И кога? Скоро?

— Преди четиридесет години.

— Преди четиридесет години! — изглежда тези думи имаха някакъв особен смисъл за търговеца. — Твърде дълго живеете със своите спомени… Знае ли този млад умник в генералска униформа за това?

Вар кимна. Очите на Девърс потъмняха.

— Искаш ли Империята да победи?

Старият сиуенианин излезе извън себе си от гняв

— Ако ще Империята да пропадне с всичките си чудеса вдън най-ужасната катастрофа! Цялата Сиуена ежедневно се моли за това! Някога аз имах братя, сестра, баща… Само че сега имам деца и внуци, а генералът знае къде може да ги намери!

Девърс чакаше. Бар продължи шепнешком:

— Но това не може да ме спре, ако намеренията оправдават риска. Наследниците ми знаят как да умрат!

Търговецът каза меко:

— Веднъж си убил вицекраля, а? Знаеш ли, известни са ми някои неща! Имали сме един кмет — Хобър Малоу, който посетил твоя свят, нали? Та там той е срещнал някакъв човек на име Бар.