Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 131

Магнифико внимателно се доближи до тях.

— Съпругът ти си е у дома, моя лейди!

Еблинг Майс не забеляза палячото. Беше се върнал към проектора си.

Същата вечер Торън, след като изслуша Байта, каза:

— Мислиш ли, че наистина е добре? Че не е… — той се поколеба.

— Добре е, Тори! Вярно, че е болен… Промяната, която е станала с него, загубата на тегло, начинът, по който общува, го доказват. Но що се отнася до Мулето, Втората Фондация или въобще това, върху което работи, можеш да му вярваш! Майс е ясен и чист като небето в свободния космос. Знае за какво говори. Аз му вярвам!

— Тогава има надежда?! — това беше наполовина въпрос.

— Не съм съвсем уверена. Може би — да, може би — не. Затова аз вече нося със себе си бластер! — блестящото оръжие беше в ръката й. — За всеки случай, Тори, за всеки случай!

— За в случай на какво?

Байта почти истерично се изсмя.

— Няма значение. Може би и на мен малко ми хлопа дъската — като на Еблинг Майс!

По това време Майс имаше само седем дни живот и тези седем дни бързо прелетяха един след друг.

Торън беше изпаднал в някакъв унес. Топлите дни и пълната тишина го бяха довели до летаргия. Струваше му се, че всичко живо е загубило своята активност и се е потопило в безкрайното море на хибернацията.

Майс живееше свой скришен живот, чиито резултати не се виждаха и никой нямаше представа за тях. Той се беше барикадирал и нито Торън, нито Байта го бяха мяркали. Единствено курсовете на палячото нагоре и надолу бяха доказателство за неговото съществуване. Магнифико — тих и замислен — се промъкваше на пръсти, разнасяйки подноси с храна, мълчаливо присъстваше в мрака и наблюдаваше.

Байта все повече и повече се превръщаше в своя сянка. Жизнерадостта й изчезна, също както и самоувереността. Все повече се затваряше в себе си с грижите си и когато веднъж Торън изненадващо се приближи до нея и докосна бластера й, тя бързо го измъкна, насилвайки се да се усмихне.

— Какво правиш с това нещо, Байт?

— Просто го нося. Да не е престъпление?

— Може направо да ти отнесе главата!

— Е, ще я отнесе и толкова! Няма да е голяма загуба!

Семейният живот беше научил Торън, че е безполезно да се спори с жени, така че той сви рамене и я остави на мира.

Последния ден Магнифико дотича задъхан и се вкопчи в тях изплашено.

— Ученият доктор ви вика. Той не е добре!

Майс наистина не беше добре. Лежеше в леглото си, с необичайно разширени и блестящи очи. Беше мръсен и неразпознаваем.

— Еблинг! — извика Байта.

— Оставете ме да говоря — изграчи психологът и с усилие се надигна на лакътя си. — Оставете ме да говоря! Аз свърших. Предавам ви работата си. Нямам записки, всичко съм унищожил. Никой друг не трябва да знае. Всичко трябва да остане заключено в мозъците ви…

— Магнифико! — каза прямо Байта. — Качи се горе!

Палячото неохотно се изправи и отстъпи. Тъжните му очи бяха заковани върху Майс. Психологът слабо махна с ръка.

— Той не влиза в сметката, нека остане! Остани, Магнифико!

Клоунът бързо седна. Байта гледаше в пода, прехапала устни.

Майс отрони с дрезгав шепот: