Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 132

— Уверен съм, че Втората Фондация може да победи, ако Мулето не се намеси преждевременно. Тя е пазила в тайна своето съществуване и тази тайна трябва да бъде запазена — това си има цел… Трябва да отидете там. Сведенията ви ще са жизнено важни… Могат да променят всичко… Чувате ли ме?

Торън изкрещя почти в агония:

— Да! Да! Кажи ми как да ги намерим, Еблинг! Къде са те?

— Ще ти кажа — отвърна той слабо.

Но не можа да го направи.

Със смъртно бледо лице Байта вдигна бластера си и стреля с оглушителен шум. От кръста нагоре тялото на Майс изчезна, а на стената зад него остана дупка. Оръжието на Байта изпадна на пода от вкочанените й пръсти.

26. Краят на търсенето

Никой не каза нито дума. Ехото от изстрела се търкаляше из външните стаи, докато замря в дрезгав мъртвешки шепот. Преди да умре, то заглуши трясъка при падането на бластера на Байта, писъка на Магнифико и нечленоразделния рев на Торън.

Настъпи тишина като при агония.

Главата на Байта беше наведена. Когато падаха, сълзите й проблясваха в лъчите светлина. Преди Байта никога не бе плакала…

Мускулите на Торън почти се късаха от напрежение, но той не можеше да се отпусне — чувстваше се така, сякаш никога повече няма да може да разтвори челюстите си.

Лицето на Магнифико представляваше сива, безжизнена маска.

Накрая, през все още стиснатите си зъби, Торън задавено изрече с чужд глас:

— Значи ти си човек на Мулето! Той те е овладял!

Байта погледна нагоре и устата й се изкриви в болезнена веселост.

— Аз — човек на Мулето? Шегуваш се! После тя се усмихна с огромно усилие и отметна косата си. Гласът й бавно се възвръщаше към нормалните звуци или поне близо до тях:

— Свърши се, Торън! Сега мога да говоря. Не зная колко дълго ще живея след това, но мога да започна да говоря…

Напрежението се изля от тялото на Торън:

— За какво да говориш, Байт? За какво толкова има да се говори?

— За бедствията, които ни следват! Вече сме забелязвали това и преди, Тори! Не си ли спомняш? Как поражението винаги ни следва по петите и всъщност никога не ни достига! Бяхме във Фондацията и тя се предаде, докато независимите търговци още се сражаваха, но ние навреме заминахме за Хейвън. Бяхме на Хейвън, той капитулира, а докато другите още се биеха, ние отново изчезнахме навреме. Отидохме на Неотрантор и по това време той без съмнение е бил овладян от Мулето, а ние…

Торън я изслуша и поклати глава.

— Не те разбирам.

— Тори, такива неща не се случват в реалния живот! Ти и аз сме обикновени, незабележителни хора, не би трябвало да попадаме от един политически водовъртеж в друг — и то в продължение на цяла година… Освен ако не носим причината за водовъртежите със себе си. Ако ние не пренасяме източника на заразата. Сега разбираш ли?

Устните на Торън се опънаха. Той ужасено погледна кървавите останки от това, което някога е било човек, и очите му потъмняха.

— Нека да се махнем от тук, Байт! Да излезем на открито!

Навън беше облачно. Вятърът духаше срещу тях на вяли талази и рошеше косата на Байта. Магнифико се беше промъкнал след тях и сега се вслушваше в разговора им.