Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 130

— Това е работа за психолозите от Втората Фондация! — Байта чувстваше как възбудата нараства в нея.

— Да, да, да! Разбира се!

— Но те все още не са направили нищо…

— От къде знаеш, че не са?

Тя се замисли.

— Не че знам, но нима ти имаш доказателства, че са постигнали нещо?

— Аз единствено знам, че има много неща, за които нищо не знам! Не би трябвало Втората Фондация да се е развила повече, отколкото ние. Ние сме израствали бавно, но сме ставали силни — и при тях би трябвало да е така. Ала само звездите знаят каква е тяхната мощ сега. Дали са достатъчно силни да се съпротивяват на Мулето? Знаят ли въобще за опасността? Имат ли способни водачи?

— Но ако те следват Селдъновия план, тогава би трябвало да разбият Мулето!

— А! — слабото лице на Еблинг Майс придоби замислено изражение. — Пак ли това? Втората Фондация е нещо по-сложно от първата. Нейната комплексност е много по-голяма, а следователно — и възможността й за грешки също. Виж, ако Втората Фондация не може да победи Мулето, това е лошо — наистина лошо. Тогава вероятно би настанал краят на човешката раса като такава.

— Не!

— Да! Ако потомството на Мулето наследи мозъчната му способност… Разбираш ли? Хомо сапиенс няма да оцелее. Ще се появи нова доминираща раса — някаква нова аристокрация, която ще използва човеците от хомо сапиенс като роби, защото са низша раса. Не е ли така?

— Така е.

— А ако случайно Мулето не основе династия, той все пак ще основе изопачена нова Империя, подчинена единствено на неговия мозък. Тя ще умре заедно с него и Галактиката ще се върне на нивото, на което е била, преди той да се появи. С изключение на това, че там повече няма да има фондации, които да породят истинската стабилна Втора Империя. Това пък ще означава хиляди години варварство. Което е все същото!

— Какво можем да направим? Можем ли да предупредим Втората Фондация?

— Трябва да го направим или те ще влязат в капана поради невежеството си. Не бива да го допускаме, само че няма начин да ги предупредим!

— Няма начин ли?

— Нямам представа къде са разположени те! Те са на „другия край на Галактиката“, но това е всичко, което се знае, а там има сигурно милиони планети, които са могли да бъдат избрани.

— Но, Еблинг, нима в тях не казват… — тя посочи към филмите, които покриваха масата.

— Не, не го правят! Или поне не там, където мога да го открия — все още! Секретността сигурно значи нещо. Трябва да има причина… — объркването се върна в очите му. — Бих искал да си тръгнеш! Загубих достатъчно време, а ни остава малко, много малко… — той се обърна, раздразнен и намръщен.