Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 129

— Имаш предвид, че информацията на Магнифико за Мулето е фалшива? — заинтересува се Байта.

— Безполезна е! Просто е оцветена от патологичен страх. Мулето не е физически гигант, за какъвто го мисли Магнифико. По-скоро е съвсем обикновен човек, извън мозъчните си способности. Но го е забавлявало да се преструва на супермен пред бедния шут… — психологът сви рамене. — Във всеки случай, сведенията на Магнифико вече не са важни!

— Защо?

Но Майс като че ли не я чу и се върна към проектора си.

— Защо? — повтори Байта. — Втората Фондация ли…

Психологът плъзна поглед по нея.

— Да съм говорил за това? Не си спомням подобно нещо. Още не съм свършил. Какво ти казах?

— Нищо. О, Галактико, нищо не си ми казал, но бих искала да си го направил, защото съм смъртно уморена! Кога ще приключиш?

Еблинг Майс се взря в нея с разкаяние.

— Е, е, моя… мила, не исках да те обидя! Понякога забравям… кои са ми приятели и ми се струва, че изобщо не трябва да говоря за всичко това. Необходима е секретност, но заради Мулето, а не заради теб, мила моя! — той слабо потупа рамото й. Но тя не отстъпи.

— Та за Втората Фондация…

Гласът му автоматично се сниши до шепот.

— Знаеш ли колко съвършено Селдън е прикривал ходовете си? Протоколите от Селдъновия конгрес ми се струваха толкова безполезни само допреди месец, докато не се появи тази странна проницателност у мен! И даже сега ползата от тях ми се струва незначителна! Документите, останали след конгреса, често са логически несвързани и винаги — неясни. Много бих се учудил, ако членовете на конгреса са знаели всичко, което е било в главата на Селдън. Понякога си мисля, че той е използвал конгреса само като гигантска фасада, а в действителност сам е построил…

— Фондациите? — попита Байта.

— Не, Втората Фондация. С нашата Фондация всичко е било просто. Но Втората Фондация е само име. Била е основана като нашата, но е имало някакви усложнения на проекта и те са скрити дълбоко в математиката. Все още остават много неща, които дори не съм започнал да разбирам, но за тези седем дни парчетата, които имах, се съчетаха в някаква, макар и неясна картина. Фондация номер едно е свят на учени физици. В нея е концентрирана умиращата галактическа наука и условието е тя да бъде съживена отново. Там изобщо не са включени психолози. Това е странно и би трябвало да има някаква цел. Обичайното обяснение е, че Селдъновата психоистория работи по-добре в случаите, когато индивидуалностите, тоест хората, не знаят какво става и могат да реагират в съответствие с различните ситуации. Разбираш ли ме, скъпа?

— Да, докторе.

— Тогава слушай по-нататък! Фондация номер две е свят на учените психолози. Това е все едно огледален образ на нашата Фондация, но там властва психологията, а не физическите науки! Ясно ли ти е? — триумфиращо запита той.

— Не съвсем…

— Помисли си, Байта, използвай главицата си! Хари Селдън е знаел, че неговата психоистория може да предвижда само вероятностите, а не да установява нещата със сигурност. Винаги е имало възможност за грешка и с времето тази възможност е нараствала в геометрична прогресия. Естествено, Селдън се е опитвал да ни опази с всички възможни средства. Нашата Фондация е била силна с науката си, ние сме могли да побеждаваме армии и оръжия. Да противопоставяме сила на сила. Но срещу мозъчна атака от мутант като Мулето се оказахме безсилни.