Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 133

Торън каза:

— Ти уби Еблинг Майс, защото вярваше, че той беше вирусът на тази зараза? — нещо в нейните очи го порази, когато шепнешком продължи: — Той ли беше Мулето? — Торън не вярваше, не можеше да се насили да повярва в съдържанието на собствените си думи.

В отговор Байта остро се изсмя.

— Бедният Еблинг да е бил Мулето? О, майко Галактико, не! Не бих могла да го убия, ако той беше Мулето. Нали щеше да долови чувството, съпътстващо движението ми, и да го промени в любов, преклонение, ужас — в каквото си поиска! Не, аз го убих, защото не беше Мулето. Убих го, защото той знаеше къде е Втората Фондация и след две секунди щеше да издаде тайната на Мулето!

— Щеше да издаде тайната… — глупаво повтори Торън. — Да каже на Мулето…

Той изпищя и с ужас погледна палячото, който несъзнателно се беше навел, за да разбере по-добре за какво става дума.

— Не е Магнифико, нали? — прошепна Торън.

— Слушай, — натърти Байта. — Спомняш ли си, какво се случи на Неотрантор? Помисли си, Тори!

Той поклати глава и измънка нещо, а тя продължи със слаб глас:

— Един човек умря на Неотрантор. Умря, без никой да го докосне. Не е ли истина? Магнифико свиреше на видеооргана си и когато свърши, принцът беше мъртъв. Това не е ли странно? Не е ли необичайно, че едно същество, което се страхува от всичко, очевидно безпомощно пред насилието, обладава способността да убива, когато поиска?

— Музиката и светлинните картини… — вметна Торън. — Те имат дълбок емоционален ефект…

— Именно емоционален! И то доста голям! А емоционалните ефекти са специалност на Мулето. Това би могло да се счита за съвпадение, защото едно създание, което може да убива с внушение, чак пък толкова да е преизпълнено със страх… Е, да кажем, Мулето е оперирал с ума му, както предполагахме, така че това е обяснимо… Но, Тори, аз долових малко от изпълнението му на видеооргана, което уби принца. Съвсем мъничко, ала достатъчно, за да ми внуши същото отчаяние, както в Криптата и на Хейвън. Торън, не мога да сбъркам това чувство!

Лицето на Торън потъмня.

— Аз… аз също го почувствах! Бях забравил. Никога не съм мислил, че…

— Тогава за пръв път ми дойде наум. Беше само неясно чувство — интуиция, ако искащ да го наречеш така. Но нямах за какво да се хвана… Тъкмо тогава Притчър ни разказа за Мулето и неговата мутация и в миг нещата ми се изясниха. Мулето беше този, който създаде отчаянието в Криптата. Магнифико пък създаде отчаянието на Неотрантор. Същото чувство. Следователно Мулето и Магнифико бяха една и съща личност. Не е ли така, Торън? Не прилича ли това на аксиома в геометрията: неща, еднакви във всички свои характеристики, са идентични? — тя беше на границата на истерията, но се овладя и само се разхълца, когато продължи: — Откритието ме плашеше до смърт. Ако Магнифико беше Мулето, той можеше да узнае за чувствата ми и да ги трансформира, да ме „покръсти“… Не можех да рискувам да научи! Избягвах го. За щастие, той също ме избягваше. Беше твърде заинтересован от Еблинг Майс. Планирах да убия Майс, преди да проговори. Планирах го тайно, толкова тайно, колкото можех — толкова, че не допусках да го призная дори на себе си. Ако можех да убия собственоръчно Мулето… Но аз не можех да рискувам. Той щеше да забележи и тогава щях да загубя всичко!