Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 120

— А как сте с хидропониката? Разбира се, за свят като Трантор хидропониката е най-добрият изход!

Сентър бавно поклати глава. Чувстваше се несигурно. Знанията му идваха преди всичко от книгите, които беше прочел.

— Изкуствено отглеждане с химикали, мисля? Не, не и на Трантор! Хидропониката изисква индустрия — и то развита химическа индустрия. Но по време на война и разрушения, когато индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.

— И вашата храна ви е напълно достатъчна?

— Достатъчна е, макар че е малко еднообразна. Имаме птици, които ни набавят яйца. Добиваме мляко… Само месо все още си доставяме чрез външната ни търговия.

— Търговия… — младият изглеждаше заинтригуван. — Значи търгувате! Но какво изнасяте?

— Метал — беше краткият отговор. — Огледайте се. Имаме предостатъчно и е готов за обработка. От Неотрантор идват кораби, разчистват определения им район, като ни освобождават обработваема площ. Те си вземат метала и ни оставят в замяна месо, плодови консерви, кондензирани храни, машини за фермите и други подобни неща — така и двете страни остават доволни.

Те се наслаждаваха на хляба, сиренето и зеленчуковата яхния, която беше изключително вкусна. Десертът бе от замразени плодове — единственото вносно блюдо в менюто. По това време чужденците пристъпиха към основната си цел. Младият извади карта на Трантор. Лий Сентър мрачно я проучи. После ги изслуша и каза тежко:

— Територията на Университета е специална зона. Ние, фермерите, не сеем там, а също не сме влизали вътре. Това е една от малкото неразрушени реликви от старите времена.

— Ние търсим знания и нищо няма да повредим. Нашият кораб ще ви остане в залог! — старият предложи това трескаво и нетърпеливо.

— Ще ви заведа тогава — рече Сентър.

През нощта, докато чужденците спяха, той изпрати съобщение за тях на Неотрантор.

24. „Покръстеният“

Слабите признаци на живот на Трантор изчезнаха въобще, когато Байта и другите навлязоха в обширните постройки на Университета. Вътре цареше тържествена тишина.

Чужденците от Фондацията не знаеха нищо за трескавия въртоп от дни и нощи по времето на кървавия Грабеж, което бе оставило Университета недокоснат. Те не знаеха нищо за времето след краха на имперската мощ, когато студентите с наети оръжия и побледнели лица, неумело, но храбро, бяха формирали доброволчески корпус, за да запазят съкровищницата на галактическата наука. Пришълците не бяха чували нищо за Седемдневната битка и за примирието, което бе запазило Университета свободен, когато дори императорския дворец бе завзет от Гилмър и неговите войници по време на краткото му властване.

Фондацианите засега бяха разбрали само, че при прехода от спокойното старо към напрегнатото ново този район беше останал непокътнат, като загадъчен музей — част от величието на древността.