Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 121
Айзък Азимов
Те бяха нарушители на тишината. Замислената празнота ги отхвърляше. Струваше им се, че академичната атмосфера е още жива и гневно протестира, защото я безпокоят…
Библиотеката бе измамно малка сграда, чиито огромни подземия бяха потопени в мълчание и благоговение. Еблинг Майс спря пред сложния стенопис в приемната.
Той прошепна — тук всеки можеше само да шепне:
— Мисля, че сме отминали залата с каталозите. Спирам до тук! — челото му беше зачервено, ръката му трепереше. — Трябва да работя на спокойствие, Торън. Ще ми носите ли храна долу?
— Както кажеш. Ще направим всичко, за да ти помогнем. Ако искаш, ще работим за теб…
— Не! Трябва да съм сам…
— Мислиш ли, че ще намериш онова, което търсиш?
Еблинг Майс уверено отвърна:
— Знам, че ще го намеря!
Торън и Байта заживяха много по-улегнал живот, отколкото по което и да било време от сватбата им насам. Те живееха някъде по средата между великолепието и неуместната простота. Храната им се доставяше от фермата на Лий Сентър и за нея те плащаха с малки атомни устройства, каквито се намират на всеки търговски кораб.
Магнифико сам се научи да използва проекторите в читалнята и прекарваше времето си сред приключенски новели и романи, до такава степен увлечен, че забравяше да яде и спи, също като Майс.
Еблинг направо се бе самопогребал. Беше си инсталирал хамак в залата с психологическите справочници. Лицето му беше отслабнало и побледняло. Словоохотливостта му изчезна, а неговите любими клетви и ругатни сякаш се бяха изпарили. Случваше се дори трудно да разпознава Торън или Байта.
По-човешки се държеше с Магнифико, който му носеше храна и често стоеше и го гледаше с часове със странна задълбоченост, докато старият психолог пресмяташе безкрайни уравнения, правеше справки с безкрайни книгофилми и безкрайно дълго прилагаше невероятни мозъчни усилия, за да достигне до край, който само той виждаше.
Веднъж Торън се приближи до Байта в тъмната стая и остро каза:
— Байта!
Тя виновно го погледна в отговор.
— Да? Мен ли търсиш, Тори?
— Разбира се, че теб! За какъв космос седиш тук? Откакто сме на Трантор, вършиш всичко наопаки. Какво ти става?
— О, Тори, престани!
— О, Тори, престани! — иронично я изимитира той, а после с внезапна мекота продължи: — Защо не ми кажеш какво не е наред, а Байт? Нещо те тревожи!
— Не, няма нищо, Тори. Ако продължаваш да ми пилиш на главата, ще ме подлудиш. Аз просто мисля!
— За какво?
— За нищо. Е, добре — за Мулето, за Хейвън, за Фондацията, за всичко! За Еблинг Майс и за това дали ще открие Втората Фондация, а и за милион други неща! Доволен ли си? — гласът й беше възбуден.
— Защо не вземеш да спреш? Това те изкарва от релси и с нищо не ни помага!
Байта се изправи и слабо се усмихна.
— Всичко е наред, аз съм щастлива. Виж, усмихвам се и съм весела!
В този миг се чу развълнуваният глас на Магнифико отвън.
— Моя лейди…
Байта се задави, когато видя зад вратата огромния, с каменно лице…
— Притчър! — извика Торън.
— Капитане! Как ни открихте? — добави Байта.
Хан Притчър влезе вътре. Гласът му беше ясен и равен, напълно лишен от чувства:
