Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 119

Минаха около десет минути, откакто корабът се снижи, за да се прилепи към плоскостите, а в това време Лий мислеше. Първо той си спомни голямата ферма от детството си — представяше си я само като тълпа заети хора. После дойде пътешествието на младото семейство по чужди земи. Бяха десетина и само едно объркано и уплашено дете — той. След това идваше ред на новите строежи — големите метални плочи, които трябваше да се извадят и преместят, а разголената почва — да се разоре, опресни и натори… Съседните постройки трябваше да бъдат разрушени, а няколко други — да се превърнат в пригодни за живот… Реколтата трябваше да израсте и да се ожъне, да се установят приятелски отношения със съседните ферми…

Тогава настъпи голямо раздвижване, което се дължеше и на освобождаването на личната инициатива. Дойде ново поколение от силни, макар и дребни младежи, родени там и свързани със земята. После — великите дни, когато бе избран за лидер на Групата… Осемнадесетият му рожден ден — от тогава той престана да се бръсне и започна да си отглежда брада, както подобава на водач. А сега Галактиката отново можеше да наруши и дори да сложи край на кратката идилия на изолацията…

Корабът се приземи. Лий безмълвно гледаше как се отваря входният люк. Излязоха четирима — нащрек и предпазливо. От тях трима бяха мъже, които рязко се различаваха — млад, стар и пълен, слаб… А жената застана между тях като равна. От изненада Лий подръпна два лъскави кичура от брадата си, когато се запъти към тях.

Той направи универсалния жест за мир. И двете му ръце бяха изпънати пред него, а твърдите му мазолести длани бяха обърнати нагоре.

Младият мъж пристъпи две крачки напред и отвърна със същия жест:

— Идваме с мир!

Акцентът му беше странен, но думите му бяха разбираеми и приветствени. Лий отвърна:

— Да бъде мир! Добре дошли при гостоприемната ни Група. Гладни ли сте? Ще ви предоставим храна. Ако сте жадни, ще ви дадем напитки.

Отговорът не закъсня.

— Благодарим за любезността и ще занесем добри отзиви за Групата ви, когато се върнем на нашия свят.

Малко странен отговор, но добър. Зад Лий мъжете от Групата се усмихваха, а изпод прикритията на околните здания заизлизаха жените.

В своето собствено жилище Лий извади от обичайното му място заключеното сандъче с огледални стени и предложи на всеки от гостите по една дълга дебела пура от онези, които се пазеха за велики събития. Пред жената той се поколеба. Тя беше седнала между мъжете. Чужденците очевидно допускаха, даже очакваха подобно нахалство. Лий сковано й поднесе кутията.

Тя си взе пура с усмивка и се потопи в ароматния й дим с наслада. Лий Сентър подтисна скандализираните си чувства.

Скованият разговор при пристигането на храната засегна темата за фермите на Трантор. Старият мъж попита: