Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 118

Еблинг Майс разтри челото си. Ръката му изглеждаше съсухрена и сякаш беше изгубила обичайната си закръгленост. Думите му си бяха чисто мърморене и това раздразни Торън.

— Казах, че ония хора знаеха, че Фондацията е паднала. Казах… — натърти той.

— А? — Майс удивено го погледна и внимателно хвана ръката му, напълно забравил за какво точно е ставало дума допреди малко. — Торън, аз… Гледах Трантор. Знаеш ли… Имам странно чувство… още откакто пристигнахме на Неотрантор. Това е подтик — силен подтик, който бута и бута отвътре. Торън, аз мога да го направя. Знам как да го направя! Нещата ми се изясняват тук, вътре — никога досега не са ми били толкова ясни!

Торън го изгледа и сви рамене. Думите на психолога не му вдъхваха доверие, но за всеки случай рече:

— Майс?

— Да?

— Не видя ли случайно един кораб да каца на Неотрантор, когато ние излитахме?

— Не.

— А аз видях. Въобразявам си, навярно, но може да е бил онзи филийски кораб…

— Този на капитан Притчър ли?

— Само звездите знаят чий е бил! Но според Магнифико… Те са ни последвали тук, Майс!

Психологът не отговори и Торън уморено прибави:

— Нещо не е наред ли? Не си ли добре?

Погледът на Майс беше замислен, ясен и странен. Не каза нищо.

23. Руините на Трантор

Разпознаването на обект върху огромния Трантор представлява уникален проблем в Галактиката. Там няма океани или континенти, които да служат за ориентир на хиляда мили разстояние. Няма реки, езера или острови, които да бъдат знак за кацащия през облачната покривка. Покритият с метал свят е — или по-точно е бил — един колосален град и единствено старият императорски дворец би могъл да бъде забелязан отдалеч. „Байта“ обикаляше над Трантор почти на височината на аерокар в безкрайно мъчително търсене.

От полярните райони, където ледената покривка по металните кули беше мрачно свидетелство за повредените или пренебрегвани климатични машини, те се движеха на юг. От време на време опитваха, поне приблизително, да съпоставят това, което виждаха, с онова, което бе отбелязано на картата, взета от Неотрантор.

Но беше невъзможно да го сбъркат, когато го видяха. На площ от около петдесет мили металната покривка бе разрушена. Необикновена зеленина се разстилаше на стотици квадратни мили, поглъщайки могъщата трева на древната имперска резиденция.

„Байта“ намали темпо, за да се ориентира. Имаше само огромни супермостове, които да я насочват. Дълги, прави линии на картата. Гладки, блестящи ивици под тях.

Това, което на картата бе обозначено като „район на Университета“, беше открито чрез изчисления, а на равното поле, където някога е имало оживена аерокосмическа гара, корабът се приземи сам, без някой да го води. Те се потопиха в металното стълпотворение, чиято странна красота изглежда бе резултат от въздушна катастрофа при Великия Грабеж. Останките от корабокрушението бяха причудливо разкривени и начупени. Само за момент се видя разголена земя — може би няколко стотици акра — която беше черна и разорана.

Лий Сентър почака, докато корабът се приземи. Това беше чужд кораб, не от Неотрантор и дълбоко вътре в себе си той въздъхна. Чуждите кораби и смущаващите сделки с хора от външния космос можеха да означават края на кратките мирни дни и завръщането на древните грандиозни времена на битки и смърт. Сентър беше водач на Група. Той разполагаше със стари книги, бе чел за тези отдавнашни дни и не желаеше те да се завърнат.