Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 122

— Моят чин сега е полковник — при Мулето.

— При… Мулето! — гласът на Торън секна. И тримата стояха застинали.

Магнифико диво се озърна и се мушна зад Торън. Никой не го забеляза.

— Ще ни арестувате ли? Наистина ли сте преминал към тях? — рече Байта, вкопчила една в друга треперещите си ръце.

Полковникът отговори бързо:

— Не съм дошъл да ви арестувам. Моите инструкции изобщо не предвиждат това! Строго погледнато, аз съм свободен и предпочитам да запазя старото ни приятелство, ако не възразявате.

Лицето на Торън се изкриви от зле подтискан гняв:

— Как ни откри? Ти беше на филийския кораб, нали? Следвал си ни!

Пълната липса на чувства върху лицето на Притчър се замени със смущение.

— Да, бях на филийския кораб. Но ви срещнах тогава по… е… беше случайност.

— Случайност, която е математически невъзможна!

— Не! Нека я наречем малковероятна, но не за това ми е думата. Във всеки случай, вие признахте на филийците — е, разбира се, няма такава народност — че се отправяте към Трантор, а тъй като Мулето вече беше установил контакт с Неотрантор, беше лесно да ви задържа там. За нещастие, бяхте заминали, преди аз да пристигна, но не много преди това. Имах време да заповядам на транторските фермери да докладват за пристигането ви. Това беше направено и ето — аз съм тук. Мога ли да седна? Дойдох като приятел, повярвайте ми!

Той седна. Торън сведе глава и се замисли. С привидна липса на емоции Байта приготвяше чай.

Торън сурово погледна към Притчър.

— Е, какво чакаш, полковник? Къде е твоето приятелство? Ако това не е арест, какво е тогава? Защитна охрана? Хайде, извикай хората си, дай заповеди…

Притчър търпеливо поклати глава.

— Не, Торън. Дойдох по собствено желание, защото искам да говоря с вас, да ви убедя в безполезността на това, което правите. Ако не успея, ще си отида. Това е всичко.

— Е, ако това е всичко, тогава започвай да ни агитираш, кажи си урока и се махай! Не искам чай, Байта.

Притчър пое чашата си с благодарност. Погледна към Торън с учудваща прямота, докато отпиваше бавно. После каза:

— Мулето е мутант. Той не може да бъде победен поради същността на мутацията му…

— Защо? Каква е мутацията? — мрачно се заинтересува Торън. — Мисля, че сега трябва да ни я изясниш, а?

— Да, ще го направя! Това, че ще узнаете, няма да му навреди. Виждате ли, той е способен да променя емоционалния баланс на хората. Може би това ви прилича на трик, но уверявам ви — то е достатъчно безкоментарно!

Байта се намеси:

— Емоционалният баланс ли? — тя се намръщи. — Не би ли ни го обяснил? Не ми е много ясно!

— Имам предвид, че за него е съвсем лесно да събуди в някой способен генерал, например, чувство за преданост и пълна вяра в неговата собствена победа. Генералите му се контролират емоционално. Те не могат нито да му изменят, нито пък вярата им може да отслабне — контролът над тях е съвършен. И най-способните му врагове се превръщат в негови най-правоверни подчинени. Военният управител на Калгън е предал планетата си и е станал негов вицекрал за Фондацията!

— А ти… — ядоса се Байта, — ти си предал каузата си и си станал пратеник на Мулето на Трантор. Разбирам!