Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 117

Автоматично очите й се напрегнаха. Светлината се усили, но остана размазана и неясна. Движеше се сякаш. в мъгла, с приглушени цветове, а музиката беше рязка, остра и зла, като достигаше до кресчендо. Светликът трепкаше бързо, с резките колебания на неприятен ритъм. Нещо с отровни метални люспи се сгърчи в него и се прозя. Музиката също се прозя с него…

Байта бе залята от странни чувства и вътрешно се задъха. Сякаш отново се беше върнала в Криптата на времето, в последните дни на Хейвън. Оплете я същата плътна и лепкава паяжина на страх и отчаяние и тя се сви в нейната неизбежност. Музиката връхлетя над нея, хилеща се ужасяващо, страшно лице се появи в малкото кръгче светлина и се изгуби, щом тя трескаво се дръпна встрани. Челото й беше мокро и студено.

Тя, музиката умря. Бяха необходими може би петнадесет минути, преди огромната радост, че вече я няма, да залее Байта. Лампите светнаха и лицето на Магнифико се обърна към нея — потно, със страшни очи, печално.

— Моя лейди, как си? — прошепна той.

— Достатъчно добре — отвърна му, — но защо свиреше така?

Тя видя и другите из стаята. Торън и Майс стояха омаломощени и безпомощни срещу стената, но погледът й само набързо се плъзна по тях. Принцът, застинал в странна поза, все още се беше подпрял на масата. Комасън стенеше диво с отворена уста, но потръпна и безумно изкрещя, когато Магнифико мина край него.

Торън стисна земевладелеца за врата:

— Ще дойдеш с нас! Трябваш ни — за да сме сигурни, че ще се върнем на нашия кораб.

Два часа по-късно, в кухнята на кораба, Байта приготви пай и Магнифико отпразнува завръщането си в космоса, като го нападна с удивително пренебрежение към правилата на поведение на масата.

— Хубав ли е, Магнифико?

— Ъм-м-м!

— Магнифико?

— Да, моя лейди?

— Какво точно свиреше там?

Палячото се размърда.

— Аз… аз не би трябвало да казвам… Веднъж чух, че видеоорганът притежава и по-дълбоко въздействие над нервната система. Разбира се, това беше отвратително нещо и не е за сладката твоя невинност, моя лейди!

— О, Магнифико, прекаляваш! Не съм чак толкова невинна. Не ме ласкай! Видях ли аз нещо от това, което ТЕ са видели?

— Надявам се, че не. Свирех единствено за ТЯХ. Ако си видяла, то е било само ръбът — и то отдалеч.

— Но ми стигаше! Знаеш ли, че си зашеметил принца?

Магнифико отвърна с голямо парче пай в устата си:

— Аз го убих, моя лейди.

— Какво?! — тя болезнено преглътна.

— Той беше мъртъв, когато спрях да свиря. Ако не беше, щях да продължа. Не свирих за Комасън! Неговите заплахи бяха просто смърт или мъчения. Но, моя лейди, този принц те гледаше толкова зловещо, че… — той се задави в смесица от гняв. и смущение.

Байта почувства как я връхлитат странни мисли и ги подтисна.

— Магнифико, ти си много галантен!

— О, моя лейди… — той наведе червения си нос към пая, но кой знае защо, спря да яде.

Еблинг Майс огледа космодрума, Трантор беше наблизо — металната му светлина ослепяваше. Торън стоеше до Майс.

— Не стигнахме до никъде, Еблинг — рече той с горчивина. — Хората на Мулето ни преследват.