Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 116

— Императорът? Бедният луд Император?

— И все пак, ние бяхме приети от него. Никой човек не може да посяга на нашата свобода!

— Но аз не съм „човек“, звезден боклук такъв! Аз съм регент и коронован принц и към мен трябваше да се обърнеш подобаващо. Колкото до моя беден баща, него го забавлява понякога да приема посетители. Вие го развеселихте, погъделичкахте фалшивата му имперска фантазия. И нищо повече!

После той застана до Байта и тя презрително го погледна. Принцът се наведе, дъхът му миришеше на мента, когато каза:

— Очите й изглеждат добре, Комасън, тя даже е по-красива, когато са отворени. Мисля, че си я бива! Екзотично ястие за преситения ми вкус, а?

Откъм Торън се усети безполезно вълнение, което принцът пренебрегна, и Байта почувства ледени тръпки да пробягват по кожата й. Еблинг Майс все още беше в безсъзнание. Байта забеляза, че очите на Магнифико са отворени и ясни, като че се е събудил преди доста време. Тези големи кафяви очи се завъртяха край Байта и се взряха в побелялото й лице.

Клоунът изхленчи и посочи с глава към принца.

— У онзи е моят видеоорган!

Принцът бързо се обърна при звука на новия глас:

— Това твое ли е, чудовище? — той свали инструмента от раменете си, където беше провесен на зелената му каишка, незабелязана преди това от Байта.

После го докосна несръчно, опита се да изкара звук от него и като не успя, попита:

— Можеш ли да свириш на това, чудовище?

Магнифико кимна.

От страна на Торън последва внезапна словесна атака:

— Ти си плячкосал кораб на Фондацията… Ако Императорът не си отмъсти, Фондацията ще го направи!

Другият, Комасън, попита кротко:

— Коя Фондация? Или тя не е вече на Мулето?

Не получи отговор. Принцът се ухили и откри едрите си неравни зъби. Силовото поле, което опасваше клоуна, бе изключено и Магнифико грубо изправен на крака. Видеоорганът беше поставен в ръката му.

— Свири за нас, чудовище! — заповяда принцът. — Изсвири ни любовна серенада за красотата на тази чуждестранна лейди! Разкажи й, че затворът на баща ми не е палат, но аз мога да я заведа в един друг, където тя би могла да се къпе в розова вода и да узнае, какво е да те обича принц. Свири за любовта на принца, чудовище! — той подпря едното си коляно върху мраморната маса и нехайно провеси крака си, докато усмихнатият му поглед караше Байта мълчаливо да беснее. Мускулите на Торън се стегнаха в безполезната и болезнена борба със силовото поле. Еблинг Майс се размърда и простена, а Магнифико промърмори:

— Пръстите ми са се схванали…

— Свири, чудовище! — изрева принцът. Комасън угаси лампите, скръсти ръце в тъмнината и зачака.

Магнифико бързо прокара пръстите си от единия до другия край на многоклавишния инструмент — една изящна светлинна дъга се разля през стаята. Ниските, бавни звуци трептяха плачливо. Издигаха се до мрачен смях, а под него се лееше неясен погребален звън.

Тъмнината сякаш се сгъстяваше и усилваше. Музиката достигаше до Байта приглушена, сякаш през гънките на невидимо одеяло. Блестящата светлина проникваше до нея, както би прониквала светлината на самотна свещ от дълбините на гигантска дупка.