Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 115
Айзък Азимов
Байта нехайно докосна листа с пръсти:
— Ваше Императорско Величество е много популярен сред народа. Вашата любов към него е добре известна.
— Аз бих посетил моите прекрасни поданици на Анакреон, но лекарят казва… Не си спомням какво казва, но… — той вдигна глава и старите му сиви очи станаха по-ясни. — Има ли още нещо за Гилмър?
— Не, Ваше Императорско Величество.
— Той няма да напредва повече! Вървете си и кажете на вашия народ това. Трантор ще бъде удържан. Моят баща командва сега флота и бунтовната гадина Гилмър ще се смрази в космоса с неговата превратаджийска сган! — той се отпусна на стола и очите му отново опустяха. — За какво говорех?
Торън се изправи и се поклони ниско.
— Ваше Императорско Величество, Вие бяхте много мил с нас, но даденото ни за аудиенция време изтече.
За момент Дагоберт IX изглеждаше като истински Император, когато се изправи и застана сковано, докато посетителите му се измъкваха един по един през вратата…
… където двадесетина въоръжени мъже ги обкръжиха. Ръчното им оръжие припламна…
Съзнанието на Байта се възвръщаше бавно, но без учуденото „Къде съм?“. Тя добре си спомняше стареца, който се наричаше Император, и другите хора, които ги чакаха отвън. Болката в пръстите й напомняше изстрел от зашеметяващ пистолет.
Тя остана със затворени очи, но внимателно се вслушваше в гласовете наоколо.
Те бяха два. Единият — бавен, предпазлив и с лукава нотка. Другият бе дрезгав, пресипнал и готов всеки момент да избие на караница. На Байта не й хареса нито единият от двата.
Преобладаваше пресипналият глас. Байта улови последните му думи:
— Той ще живее вечно, този стар луд! Това не се трае, това ме дразни! Комасън, и аз ще бъда същият. И аз ще остарея!
— Ваше височество, нека първо видим за какво бихме могли да използваме тези хора. Може да получим източник на сила, каквато Вашият баща не е предвидил.
Пресипналият глас се изгуби в неясен шепот. Байта чу само думата: „…момичето…“, но другият, ласкаещ глас беше мръсен, низък и самодоволно следваше този на покровителя си:
— Дагоберт, ти не старееш. Тези, които казват, че не си на двадесет — те лъжат!
Те заедно се засмяха и кръвта на Байта се смрази. Дагоберт… Ваше височество… Старият Император говореше за своя капризен син и сега намеците и шепотът постепенно започнаха да й се проясняват. Но нали такива неща не се случват в реалния живот…
Гласът на Торън се взриви до нея с бавно изречена общоприета ругатня. Тя отвори очи и Торън, който я гледаше, се обърна да огледа наоколо.
— Тези бандити ще отговарят пред Императора! Освободете ни! — викна грубо той.
Едва сега Байта осъзна, че китките и глезените й са притиснати към пода от стегнато силово поле.
Пресипналият се приближи до Торън. Имаше коремче, под ниско спуснатите му клепачи проблясваше мрак и косата му беше пооредяла. На шапката си носеше пъстри пера, а ръбовете на робата му бяха избродирани със сребърна метална нишка.
Той открито им се подиграваше и явно това ги забавляваше: