Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 115

Байта нехайно докосна листа с пръсти:

— Ваше Императорско Величество е много популярен сред народа. Вашата любов към него е добре известна.

— Аз бих посетил моите прекрасни поданици на Анакреон, но лекарят казва… Не си спомням какво казва, но… — той вдигна глава и старите му сиви очи станаха по-ясни. — Има ли още нещо за Гилмър?

— Не, Ваше Императорско Величество.

— Той няма да напредва повече! Вървете си и кажете на вашия народ това. Трантор ще бъде удържан. Моят баща командва сега флота и бунтовната гадина Гилмър ще се смрази в космоса с неговата превратаджийска сган! — той се отпусна на стола и очите му отново опустяха. — За какво говорех?

Торън се изправи и се поклони ниско.

— Ваше Императорско Величество, Вие бяхте много мил с нас, но даденото ни за аудиенция време изтече.

За момент Дагоберт IX изглеждаше като истински Император, когато се изправи и застана сковано, докато посетителите му се измъкваха един по един през вратата…

… където двадесетина въоръжени мъже ги обкръжиха. Ръчното им оръжие припламна…

Съзнанието на Байта се възвръщаше бавно, но без учуденото „Къде съм?“. Тя добре си спомняше стареца, който се наричаше Император, и другите хора, които ги чакаха отвън. Болката в пръстите й напомняше изстрел от зашеметяващ пистолет.

Тя остана със затворени очи, но внимателно се вслушваше в гласовете наоколо.

Те бяха два. Единият — бавен, предпазлив и с лукава нотка. Другият бе дрезгав, пресипнал и готов всеки момент да избие на караница. На Байта не й хареса нито единият от двата.

Преобладаваше пресипналият глас. Байта улови последните му думи:

— Той ще живее вечно, този стар луд! Това не се трае, това ме дразни! Комасън, и аз ще бъда същият. И аз ще остарея!

— Ваше височество, нека първо видим за какво бихме могли да използваме тези хора. Може да получим източник на сила, каквато Вашият баща не е предвидил.

Пресипналият глас се изгуби в неясен шепот. Байта чу само думата: „…момичето…“, но другият, ласкаещ глас беше мръсен, низък и самодоволно следваше този на покровителя си:

— Дагоберт, ти не старееш. Тези, които казват, че не си на двадесет — те лъжат!

Те заедно се засмяха и кръвта на Байта се смрази. Дагоберт… Ваше височество… Старият Император говореше за своя капризен син и сега намеците и шепотът постепенно започнаха да й се проясняват. Но нали такива неща не се случват в реалния живот…

Гласът на Торън се взриви до нея с бавно изречена общоприета ругатня. Тя отвори очи и Торън, който я гледаше, се обърна да огледа наоколо.

— Тези бандити ще отговарят пред Императора! Освободете ни! — викна грубо той.

Едва сега Байта осъзна, че китките и глезените й са притиснати към пода от стегнато силово поле.

Пресипналият се приближи до Торън. Имаше коремче, под ниско спуснатите му клепачи проблясваше мрак и косата му беше пооредяла. На шапката си носеше пъстри пера, а ръбовете на робата му бяха избродирани със сребърна метална нишка.

Той открито им се подиграваше и явно това ги забавляваше: