Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 114

Но беше точно така.

Дагоберт IX тихичко се засмя, когато наля чай на Байта в скъпата, ръчно изработена чаша, и каза:

— Това е голямо удоволствие за мен, скъпа моя! Една минутка, далеч от церемониите и дворяните. Сега вече нямам възможност да посрещам гости от моите собствени провинции. Моят син се грижи за това — аз остарях. Не си ли срещала сина ми? Чудесно момче! Може би е малко своеволен, но това е, защото е млад. Взе ли си ароматна таблетка? Не?

Торън се опита да го прекъсне:

— Ваше Императорско Величество…

— А?

— Ваше Императорско Величество, ние нямахме намерение да Ви пречим…

— Глупости, не ми пречите! Довечера ще има официален прием, а дотогава сме свободни. Нека видим… От къде казахте, че идвате? Има много време до официалния прием… Казахте, че сте от провинция Анакреон?

— От Фондацията, Ваше Императорско Величество.

— А, да — от Фондацията! Спомням си. Намерих я на картата. Тя е в провинция Анакреон. Никога не съм бил там, докторът ми забрани да пътувам. Май не си спомням и да съм получавал наскоро доклади от моя вицекрал на Анакреон. Как е там? — завърши нетърпеливо той.

— Сър… — промърмори Торън, — не се оплакваме.

— Това е чудесно! Ще похваля моя вицекрал.

Торън безпомощно погледна към Еблинг Майс, който каза:

— Сър, вече Ви споменахме, че молим за разрешение да посетим Имперската вселенска библиотека на Трантор.

— Трантор? — благо попита императорът. — Трантор ли?… — той зашепна. — А, спомних си! Смятам да се върна там с малко кораби. Вие ще дойдете с мен. Заедно ще потушим въстанието на Гилмър. Заедно ще възстановим Империята!

Гърбът му се изпъна. Гласът му стана сигурен. За момент дори очите му се проясниха, но скоро той отново омекна и рече кротко:

— Само че Гилмър е мъртъв, сега си спомних… Да, да, Гилмър е мъртъв. Трантор е мъртъв… За момент изглеждаше… От къде казахте, че идвате?

Магнифико прошепна на Байта:

— Това наистина ли е Императорът? Мислех императорите за по-велики и по-мъдри от обикновените хора!

Байта го сръга да пази тишина и отвърна:

— Ако Вие, Ваше Императорско Величество, ни дадете позволение да отидем на Трантор, това би могло много да помогне на общата кауза.

— На Трантор? — Императорът тъпчеше все наедно място.

— Сър, вицекралят на Анакреон, от чието име говорим, Ви изпраща сведение, че Гилмър е жив…

— Жив! Жив! — гръмогласно се развика Дагоберт. — Къде е? Ще има война!

— Ваше Императорско Величество, това още не ни е известно. Положението е несигурно. Вицекралят ни изпрати да Ви осведомим, че само на Трантор бихме могли да открием скривалището му. Веднъж открито…

— Да, да! Трябва да го намерим… — старият Император докрета до стената и докосна малката фото-клетка с треперещ пръст. След кратка пауза промърмори:

— Моите слуги не идват. Не мога да ги чакам — той написа нещо на една бланка, завърши с размах, подписвайки се с едно пищно „Д“, след което добави:

— Гилмър ще опознае силата на своя Император! От къде казахте, че идвате? Анакреон? Как е там? Все още ли е могъщо името на Императора?