Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 114
Айзък Азимов
Но беше точно така.
Дагоберт IX тихичко се засмя, когато наля чай на Байта в скъпата, ръчно изработена чаша, и каза:
— Това е голямо удоволствие за мен, скъпа моя! Една минутка, далеч от церемониите и дворяните. Сега вече нямам възможност да посрещам гости от моите собствени провинции. Моят син се грижи за това — аз остарях. Не си ли срещала сина ми? Чудесно момче! Може би е малко своеволен, но това е, защото е млад. Взе ли си ароматна таблетка? Не?
Торън се опита да го прекъсне:
— Ваше Императорско Величество…
— А?
— Ваше Императорско Величество, ние нямахме намерение да Ви пречим…
— Глупости, не ми пречите! Довечера ще има официален прием, а дотогава сме свободни. Нека видим… От къде казахте, че идвате? Има много време до официалния прием… Казахте, че сте от провинция Анакреон?
— От Фондацията, Ваше Императорско Величество.
— А, да — от Фондацията! Спомням си. Намерих я на картата. Тя е в провинция Анакреон. Никога не съм бил там, докторът ми забрани да пътувам. Май не си спомням и да съм получавал наскоро доклади от моя вицекрал на Анакреон. Как е там? — завърши нетърпеливо той.
— Сър… — промърмори Торън, — не се оплакваме.
— Това е чудесно! Ще похваля моя вицекрал.
Торън безпомощно погледна към Еблинг Майс, който каза:
— Сър, вече Ви споменахме, че молим за разрешение да посетим Имперската вселенска библиотека на Трантор.
— Трантор? — благо попита императорът. — Трантор ли?… — той зашепна. — А, спомних си! Смятам да се върна там с малко кораби. Вие ще дойдете с мен. Заедно ще потушим въстанието на Гилмър. Заедно ще възстановим Империята!
Гърбът му се изпъна. Гласът му стана сигурен. За момент дори очите му се проясниха, но скоро той отново омекна и рече кротко:
— Само че Гилмър е мъртъв, сега си спомних… Да, да, Гилмър е мъртъв. Трантор е мъртъв… За момент изглеждаше… От къде казахте, че идвате?
Магнифико прошепна на Байта:
— Това наистина ли е Императорът? Мислех императорите за по-велики и по-мъдри от обикновените хора!
Байта го сръга да пази тишина и отвърна:
— Ако Вие, Ваше Императорско Величество, ни дадете позволение да отидем на Трантор, това би могло много да помогне на общата кауза.
— На Трантор? — Императорът тъпчеше все наедно място.
— Сър, вицекралят на Анакреон, от чието име говорим, Ви изпраща сведение, че Гилмър е жив…
— Жив! Жив! — гръмогласно се развика Дагоберт. — Къде е? Ще има война!
— Ваше Императорско Величество, това още не ни е известно. Положението е несигурно. Вицекралят ни изпрати да Ви осведомим, че само на Трантор бихме могли да открием скривалището му. Веднъж открито…
— Да, да! Трябва да го намерим… — старият Император докрета до стената и докосна малката фото-клетка с треперещ пръст. След кратка пауза промърмори:
— Моите слуги не идват. Не мога да ги чакам — той написа нещо на една бланка, завърши с размах, подписвайки се с едно пищно „Д“, след което добави:
— Гилмър ще опознае силата на своя Император! От къде казахте, че идвате? Анакреон? Как е там? Все още ли е могъщо името на Императора?