Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 113

При издигането на аерокара по-нависоко, когато стана и по-тихо, Комасън се върна към първоначалната си мисъл:

— Да, но ако Фондацията не е паднала? Ако докладите лъжат? Нали се говори, че според предсказанията тя не може да бъде победена!

— Нашият век отдавна вече не е век на предсказания и суеверия, сър.

— Но ако тя не е паднала, Инчни? Мисли! Ако не е паднала… Мулето ми обеща, наистина, но… — той се беше увлякъл и побърза да се поправи: — Точно тъй, той ми се похвали! Само че хвалебствените приказки са вятър и мъгла, единствено действията означават нещо.

Инчни беззвучно се изсмя.

— Делата наистина означават нещо, но в началото, когато трябва да бъдат предприети. Наистина, освен от далечната Фондация, няма от какво друго да се безпокоим.

— Освен това — принцът… — промърмори почти на себе си Комасън.

— Той също ли участва в сделките с Мулето, а, сър?

Комасън не можа съвсем да скрие своето самодоволство.

— Не изцяло. Не така, както аз. Но той става все по-див и неконтролируем. Сякаш го е завладял някой демон. Ако аз взема тези хора и той ми ги отмъкне, за да ги използва за себе си — за което не му липсва ум… Още не съм готов да се карам с него! — той се намръщи и тежките му бузи се отпуснаха с недоволство.

— Вчера видях чужденците за малко — вметна шофьорът, някак не съвсем на място. — Също и онази странна жена, чернокосата. Тя се разхождаше свободно като мъж и беше толкова бяла за разлика от мрака, скрит в косите й… — в дрезгавия шепот имаше почти топлина и Комасън се извърна учудено към Инчни, който продължи: — Принцът, както мисля, няма да се възползва от своя остър ум, ако му се предложи съответстващ компромис. Ще Ви остави на спокойствие, ако му заведете момичето…

Комасън възкликна:

— Чудесна мисъл! Наистина чудесна! Обръщай, Инчни! И слушай, ако всичко върви добре, по-късно ще обсъдим въпроса за освобождаването ти.

Имаше нещо мистично, нещо символично в това, че когато се върна у дома си, Комасън откри да го очаква една персонална капсула. Беше дошла на вълна, чиято дължина знаеха малцина. Комасън широко се усмихна. Човекът на Мулето пристигаше и с Фондацията наистина бе приключено.

Смътните представи на Байта за императорски дворец, доколкото тя изобщо ги имаше, въобще не съвпадаха с реалността и дълбоко в себе си тя се чувстваше разочарована. Стаята беше малка, почти проста, съвсем обикновена. Дворецът въобще не можеше да се сравнява с резиденцията на кмета на Фондацията — а пък Дагоберт IX…

Байта имаше точна представа как трябва да изглежда един Император. Той в никакъв случай не трябваше да прилича на нечий добродушен дядо. Не трябваше да бъде слаб, побелял и съсухрен — или пък сам да сервира чай и при това да се безпокои за комфорта на посетителя си.