Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 112

Тъй че Джорд Комасън седеше в аерокара си, чийто седефен обков и златни орнаменти не се нуждаеха от идентификация на собственика, разглеждаше своите земи, милите ожънато жито, което беше негово, своите вършачки и комбайни, фермерите — негови арендатори и машинни техници, и внимателно обмисляше проблемите си.

До него сведеният и съсухрен шофьор караше аерокара под напора на насрещния вятър и се усмихваше.

Джорд Комасън сякаш запита вятъра, въздуха и небето:

— Помниш ли какво ти казах, Инчни?

Вятърът леко развяваше малкото сива коса на Инчни. Неговата почти беззъба усмивка се разля по тънките му устни и вертикалните бръчки на бузите му се вдлъбнаха, сякаш пазеше някаква вечна тайна за себе си. Шепнещият му глас като че ли се плъзгаше между редките му зъби:

— Помня, сър, и помислих по въпроса.

— И какво измисли, Инчни? — във въпроса ясно се усещаше нетърпение.

Инчни си спомни, че беше млад и хубав, когато бе лорд на стария Трантор. Спомни си също и това, че сега беше безформен старец на Неотрантор, който живее по милост на Джорд Комасън и плаща за тази милост, като отдава назаем хитростта си при нужда. Той въздъхна съвсем леко и отново зашепна:

— Посетителите от Фондацията, сър, са много хубаво нещо. Особено когато идват с един-единствен кораб и само с един боеспособен мъж. Може би трябва да им кажем „добре дошли“?

— Добре дошли? — мрачно каза Комасън. — Може би! Но те са магьосници и сигурно са могъщи.

— Глупости! — отвърна Инчни. — Дистанцията замъглява истината. Фондацията си е нормален свят. Гражданите й са нормални хора — и те могат да умират!

Шофьорът поддържаше курса на аерокара. Реката отдолу се виеше като блестяща лента, когато той отрони:

— И не е ли с тях човекът, за когото говорят, че е разбудил световете по Периферията?

Комасън изведнъж стана подозрителен.

— Какво знаеш за това?

На лицето на шофьора вече нямаше усмивка.

— Нищо, сър. Това беше само един наивен въпрос.

Колебанието на земевладелеца беше кратко и той отбеляза брутално:

— Ти никога не си задавал наивни въпроси и твоите методи за придобиване на информация някой ден ще превият костеливия ти врат! Но все пак ще ти кажа — онзи човек се нарича Мулето и един негов пратеник беше тук преди няколко месеца по… по работа. Очаквам и друг… сега… за да приключим!

— А тези, новодошлите? Те май не са хората, които Ви трябват, а?

— Те нямат идентификацията, която би трябвало да притежават.

— Беше докладвано, че Фондацията е превзета…

— Не съм ти казвал такова нещо!

— Та беше докладвано… — хладно продължи Инчни, — и ако това е вярно, то те може да са бежанци и да бъдат укрити от хората на Мулето, въпреки приятелството ни с него.

— Мислиш ли? — Комасън беше неуверен.

— Сър, тъй като е добре известно, че приятелите на завоевателите винаги са последните им жертви, добре би било да разполагаме с такива хора, като средство за самозащита. В тази връзка ние притежаваме някои нещица, например Психосонди, а в добавка към това на наше разположение могат да се окажат и четиримата фондацианци. Има много полезни сведения за Фондацията, които би било добре да узнаем, и в такъв случай приятелството на Мулето ще се окаже незначителна дреболия.