Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 103

Мъжете се скупчиха над масата.

Капитанът продължи:

— В избраната вечер, близо до двореца в Терминус Сити ще започнат безредици без сериозни сражения. Просто леко симулирате безпокойство и се разкарвате. Колкото по-дълго време пазачите на двореца са заети… или в най-лошия случай разсеяни…

От този ден измина цял месец за приготовления. Капитан Хан Притчър от Националния флот слезе още по-ниско по социалната стълба и от „конспиратор“ се превърна в „убиец“.

Сега капитанът убиец се намираше в двореца и беше особено доволен от себе си. Както и очакваше, сложността на сигналната система отвън предполагаше наличието на по-малко пазачи вътре; в дадения случай те въобще липсваха.

Планът на двореца беше ясно запечатан в главата му. Той безшумно се придвижи нагоре по застланото с килими стълбище, като на най-горната площадка се залепи за стената и зачака.

Затворената малка врата на стаята, наподобяваща будоар, беше срещу него. Зад тази врата трябваше да се намира мутантът, който бе победил непобедимите. Беше още рано — на бомбата й оставаха десет минути.

Пет от тях минаха, а наоколо все още не се чуваше никакъв звук. Мулето имаше пет минути живот — както между впрочем и капитан Притчър…

Той пристъпи рязко напред. Когато бомбата гръмнеше, дворецът щеше да се взриви с нея — целият. Вратата, която ги делеше, на десет ярда от него — беше нищо. Само че капитанът искаше да види Мулето, когато умират заедно…

Той отвори вратата и за миг ослепя от светлината. Изненадата му продължи кратко. Представителният мъж, който стоеше в центъра на малката стая пред един висящ аквариум, го гледаше благо. Униформата му бе черна и щом почука по аквариума с отсъстващо изражение, водата в него се развълнува и ярките червени и оранжеви риби вътре лудо се застрелкаха.

— Влезте, капитане! — изрече мъжът. На Притчър му се стори, че малката сфера под неговия треперещ език зловещо се подува — физически невъзможно нещо, както знаеше капитанът. Но това беше все пак последната минута от живота на бомбата…

— По-добре изплюйте онова глупаво топче, за да можете да говорите! То няма да се взриви! — добави униформеният мъж.

Измина минута и с бавно, тъпо движение капитанът наведе глава и изплю сребърното топче в дланта си. Яростно го захвърли към стената. То рикушира със слаб ясен звън, като проблесна безвредно, докато летеше.

Униформеният сви рамене.

— Толкова по този въпрос! То и без друго нямаше да свърши никаква работа, капитане. Аз не съм Мулето. Ще трябва да се задоволиш с неговия вицекрал.

— Как узнахте? — дрезгаво промърмори капитанът.

— Благодарение на ефикасния ни контрашпионаж. Мога да назова по име всеки член на малката ви банда, всяка стъпка от организирането й…

— И ни оставихте да отидем толкова далече?

— А защо не? Една от моите главни цели тук беше да открия Вас и някои от останалите. Но най вече Вас. Можех да Ви заловя още преди няколко месеца, когато работехте в заводите в Нютон, но така беше много по-добре. Ако Вие не бяхте оформили главните контури на интригата, някой от моите хора щеше да Ви подскаже нещо подобно. Резултатът при всички случаи би бил доста драматичен и нелишен от черен хумор. Както и стана.