Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 102

Същата нощ отиде в дома на Лисугера и взе участие в играта на карти с двама други мъже, за които само бе чувал, и с един, когото познаваше по лице и име. По време на играта, докато наддаваха, те си поговориха. Започна капитанът.

— Това е фундаментална грешка — каза той. — Вие живеете с несъществуващото минало. От осемдесет години нашата организация чакаше удобен момент. Бяхме заслепени от Селдъновата психоистория, един от принципите на която беше, че индивидът няма значение, той не прави историята и че комплекс от социални и икономически фактори го командва, превръща го в марионетка! — той внимателно нагласи картите си, огледа ги преценяващо и продължи, хвърляйки на масата своя залог:

— Защо не убием Мулето?

— Е, и какво добро ще ни донесе това? — попита грубо мъжът отляво.

— Виждате ли… — каза капитанът, отказвайки се от две карти, — това зависи от нашата нагласа. Какво е един човек — част от трилион. Галактиката няма да спре да се върти, защото някой е умрял. Да, но Мулето не е човек, а мутант. Той вече разруши плана на Селдън, и, ако започнете да анализирате всички намеци за него, ще се окаже, че той — един човекомутант е обезсмислил цялата Селдънова психоистория. Ако той не се бе родил, Фондацията нямаше да отстъпи. Ако спре да живее, тя повече няма да бъде победена от никого. Демократите се бориха с кметове и търговци осемдесет години безуспешно. Крайно време е да прибегнем и към убийство!

— Как? — вмъкна трезво Лисугера.

Капитанът бавно отвърна:

— Три месеца си блъсках безрезултатно главата над това. Дойдох тук и открих отговора за пет минути! — той хвърли поглед на мъжа отдясно, чието розово пъпешоподобно лице се усмихваше. — Ти беше камериер на кмета Индбър. Не знаех, че си от „подземните“.

— Нито пък аз знаех, че ти си такъв.

— Е, тогава, като камериер ти периодично си проверявал алармените системи на двореца, нали?

— Да.

— А сега Мулето заема двореца?

— Това беше оповестено, въпреки че той се прави на „скромен“ завоевател, който не изнася речи, не прибягва към прокламации, нито пък се появява пред обществеността.

— Това е стара история и не ни засяга. Та ти, мой екскамериере, си всичко, което ми трябва!

Картите бяха свалени, Лисугера събра залозите и бавно раздаде нова ръка.

Мъжът, който някога е бил камериер, вдигна картите си една по една.

— Съжалявам, капитане. Аз проверявах алармената система, но това беше просто установена практика. Нищо не знам за самата система.

— Очаквах това, но нищо! Твоят мозък пази необходимите спомени за управлението й и ще ги даде, ако се изследва по-дълбоко — с Психосонда.

Червендалестото лице на камериера изведнъж пребледня и се издължи. Картите в ръката му се намачкаха.

— Психосонда ли?

— Не трябва да се безпокоиш — остро каза капитанът. — Знам как да я използвам! Няма да ти причиня никаква друга вреда, освен известна слабост за няколко дни. А ако все пак те нараня, това не е нищо повече от риск, който трябва да се поеме, и цена, която трябва да се плати. Между нас със сигурност ще се намерят някои, които, ориентирайки се по управлението на алармата, ще могат да разшифроват комбинацията на дължините на вълните. Ще се намерят и други, които да изработят малка бомба с часовников механизъм, а аз ще я пренеса до Мулето.