Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 101

Лисугера замислено кимна.

— Логично. Мулето е проницателен.

— Аз си смених униформата веднага, щом можах. Пуснах си брада. Освен това има някаква вероятност и други да са взели подобни мерки.

— Женен ли си?

— Жена ми е мъртва. Нямам деца.

— Значи си „имунизиран“ срещу заложници, а?

— Да.

— И искаш съвет от мен?

— Ако можеш да ме посъветваш изобщо!

— Не знам каква е политиката на Мулето или какво цели той, но на квалифицираните работници няма да навреди. Таксите се вдигат. Има истински бум в производството на всички видове атомни оръжия.

— Така ли? Звучи като продължение на нападенията

— Не знам. Ако Селдън не можа да си представи Мулето с цялата си психоистория, аз не се и каня да опитвам. Но ти носиш работни дрехи. Това ни дава една възможност, а?

— Аз не съм квалифициран работник.

— Изкарал си военен курс по атомистика, нали?

— Разбира се.

— Това е достатъчно. „Атъм-фийлд биърингс инкорпорейшън“ се намира тук в града. Кажи им, че имаш опит. Типовете, които са избягали от заводите при Индбър, все още бягат — само че сега от Мулето. Няма да ти задават въпроси, поне докато се нуждаят от работници, които да им изкарват хляба. Те ще ти дадат идентификационна карта и ще можеш да си поискаш стая в общежитията на корпорацията. Сега трябва да тръгваш!

Така капитан Хан Притчър от Националния флот се превърна в атомиста Ло Моро от четиридесет и пети цех на „Атъм-фийлд биърингс инкорпорейшън“. От агент на разузнаването той се спусна по социалната скала до равнището на „конспиратор“, което го доведе три месеца по-късно в бившата градина на Индбър.

Там капитан Притчър погледна дозиметъра, който държеше. Вътрешното защитно поле на двореца все още работеше и той трябваше да почака. На атомната бомба в устата му й оставаше още половин час живот. Внимателно я претъркули с езика си.

Когато дозиметърът потъна в злокобна тъмнина, капитанът бързо потегли напред.

До тук нещата вървяха добре.

Вече бе свикнал с мисълта, че животът на атомната бомба е и негов живот, а смъртта й освен негова смърт е и смърт на Мулето.

Приближаваше кулминацията на четиримесечната война с Мулето — война, която се бе разгоряла отново след бягството му от фабриката в Нютон…

Два месеца капитан Притчър беше носил оловни престилки и тежки защитни маски на лицето, а цялото му военно обучение бе останало в миналото му. Той беше лаборант, който си получава заплатата, прекарва си вечерите в града и никога не говори за политика.

Два месеца не беше виждал Лисугера.

А после, в един хубав ден, някакъв човек се препъна пред работната му маса и в джоба му се оказа парче хартия. На него беше написано „Лисугера“. Той го пусна в атомната камера, където то изчезна с малък проблясък и енергията се повиши с един милимикроволт, а Притчър се върна към работата си.