Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 104

Очите на капитана бяха сурови.

— И аз така смятам! Това всичко ли е?

— Само началото. Елате, капитане, седнете! Нека оставим героиката на глупаците, които тя впечатлява. Вие сте способен човек. Съгласно информацията, с която разполагам, били сте първият от Фондацията, който се е досетил за силата на Мулето. По-нататък сте се заинтересували — колко мило! — от ранния живот на Мулето. Били сте един от тези, които са отвлекли шута му — той, между другото, още не е намерен, за което ще си плати. Всъщност, Вашите способности са признати от Мулето, а той не е от тези, които се страхуват от способните си врагове по-дълго, отколкото е необходимо, преди да ги превърне в способни приятели.

— Това ли е, което ми предлагате? О, не!

— О, да! Това беше целта на комедията тази нощ. Вие сте интелигентен човек, въпреки че дребните Ви проектчета срещу Мулето имаха жалък край, и едва ли можете да ги спасите в името на конспирацията. Надявам се, че военното обучение не ви задължава да прахосвате кораби в безнадеждни акции?

— Най-напред някой трябва да докаже, че са безнадеждни.

— Това вече стана — меко го увери вицекралят. — Мулето завоюва Фондацията. Тя бързо бе превърната в арсенал за постигане на великите цели.

— Какви велики цели?

— Завоюването на цялата Галактика. Обединение на всички разединени светове в една нова Империя. Изпълнението, тъпако, на мечтата на твоя Селдън — и то седемстотин години по-рано, отколкото той се е надявал. И в това велико дело ти можеш да ни помогнеш!

— Мога, без съмнение, но няма да го направя!

— Доколкото знам — отвърна вицекралят, — само три от Независимите търговски светове все още се държат.

— Да.

— И въпреки това ти няма да ни помогнеш?! Наистина, доброволният избор е най-ефикасен, но и другото ще свърши работа. За съжаление, Мулето отсъства. Той води, както винаги, битките срещу търговците, но е в непрекъсната връзка с нас. Няма да чакаш дълго.

— За какво?

— За да преминеш на наша страна.

— Мулето — каза хладно капитанът — не ще успее да направи това с мен.

— Така ли? А с мен успя. Не ме ли позна? Е, беше на Калгън и си ме виждал! Носех монокъл, поръбена с кожа червена роба, островърха шапка…

Капитанът се скова от удивление.

— Вие сте бившият военен управител на Калгън!

— Да, а сега съм верен вицекрал на Мулето. Както виждаш, той е достатъчно убедителен!

21. Сред звездите

Блокадата беше преодоляна успешно. В безкрайната пустош никой кораб не можеше да ги проследи, дори и да се намираше съвсем близо до тях. Стигат само един кораб, опитен пилот и малко късмет, за да откриеш дупки, в които да се спотаиш…

С хладно спокойствие Торън прекарваше кораба от околностите на една звезда към околностите на друга. Ако съседството на голяма звездна маса правеше хиперпространствените скокове несигурни и трудни, то в не по-малка степен превръщаше и детекторите на врага в неизползваеми кутии.