Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 105

Веднъж срещнаха пояс от кораби, които така ограждаха сектор от пространството, че през блокирания ефир не можеше да премине нито едно съобщение. Те преодоляха пояса успешно и за пръв път от три месеца насам Торън не се чувстваше изолиран от света.

Мина седмица, преди вражеските новини да предадат нещо повече от глупави, хвалебствени детайли за нарастващия контрол над Фондацията. Това беше седмица, през която въоръженият търговски кораб на Торън пресичаше Периферията с бързи скокове.

Еблинг Майс извика към пилотската и Торън се надигна от звездните си карти.

— Какво има? — той мина в малката централна стая, която Байта непрекъснато величаеше като „дневна“.

Майс поклати глава.

— Само Галактиката знае! Репортерите на Мулето обявиха специален бюлетин. Помислих си, че може би ще искаш да го видиш.

— Добре, а къде е Байта?

— Подрежда масата, подготвя менюто или нещо от този род.

Торън седна на койката, предназначена за легло на Магнифико, и зачака. Рутинната пропаганда на Мулето беше монотонна. Първо звучеше военна музика, а после говорителят се лигавеше на екрана. Сетне идваше ред на второстепенните новини, поднесени бързо една след друга. Пауза, зазвучаваха тромпети, вълнението нарастваше и следваше кулминацията.

Торън търпеливо понасяше всичко това. Майс си мърмореше под носа.

Говорителят започна с общоприетата военнокореспондентска фразеология, елейните победоносни думи на която сякаш се стараеха да имитират звука на топене на метал и изгаряне на плът в космическата битка.

— … Бързите ескадрони кръстосвачи на генерал-лейтенант Самин яростно са се хвърлили днес в голяма схватка край Ис… — безизразното лице на говорещия на екрана се удави в чернотата на космоса, прорязвана от бързите кораби, вкопчени в смъртоносна битка в празнотата.

Гласът продължи през беззвучната буря:

— Най-удивителна в битката беше схватката на тежкия кръстосвач „Кластър“ с три вражески кораба клас „Нова“…

Картината на екрана се промени. Върху корпуса на огромния кораб светна мощен проблясък. Един от фронтално атакуващите го нападатели избухна в ярко червено и се хвърли в таран срещу противника. „Съзвездието“ рязко се оттегли и стреля, като отхвърли атакуващия назад.

Равният безизразен глас на говорителя продължи да коментира, докато от малките звездолети не остана нищо.

Скоро настъпи пауза, последвана от доста сходна картина на битката край Нимон, където новост беше обстойната информация за кацането, придружена със снимки на унищожения град и скупчени изтощени военнопленници.

Свободен Нимон вече не съществуваше.

Отново пауза — и този път вече прозвуча хрипкавият звук на очакваните духови инструменти. Екранът се изпълни от дълъг, внушителен коридор, ограден с шпалир от войници. През коридора крачеше правителственият говорител в униформа на военен съветник.

Тишината беше подтискаща. Когато говорителят най-сетне заговори, гласът му бе тържествен и суров:

— По заповед на нашия суверен съобщавам, че планетата Хейвън, до сега съпротивяваща се, по нейно собствено желание ни се подчини и се призна за победена. В този момент флотът на нашия суверен окупира планетата. Разпръснатата и некоординирана опозиция бе сломена бързо.