Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 100

Селдън сподави една усмивка.

— Бихте ли го направили вместо мен?

Слънцар се отдръпна назад, възкликвайки едва ли не панически:

— Не мога! Ще докосна косата ти!

Най-сетне гостът успя да закрепи шапчицата и като следваше съвета на вожда, я запридърпва насам-натам, докато цялата му коса се оказа покрита. Ивиците за веждите паснаха с изненадваща лекота. Дорс, която внимателно наблюдаваше всичко, сложи своята без никакви проблеми.

— А как се сваля? — попита Селдън.

— Трябва само да я напипаш в края и направо ще я обелиш от главата си. Ако пък си подстрижеш косата, ще ти бъде по-лесно както да я слагаш, така и да я сваляш.

— Предпочитам мъничко да се помъча — измърмори Селдън.

После се обърна към Дорс и тихо каза:

— Пак си си хубава, но като че ли шапчицата отнема част от характера ти.

— Въпреки това той си е там отдолу — отговори историчката. — И смея да кажа, че полека-лека ще привикнеш да ме гледаш без коса.

С още по-тих шепот Селдън заяви:

— Не искам да оставам тук толкова дълго, че да привиквам с това.

Слънцар, който с видимо високомерие игнорира тяхното шушукане, се обади:

— Ако влезете в колата ми, още сега ще ви закарам в Микоген.

36

— Честно ти казвам — прошепна Дорс — направо не ми се вярва, че сме на Трантор.

— Да разбирам ли, че никога по-рано не си виждала нещо подобно? — попита Селдън.

— Аз съм на този свят от две години и прекарвам повечето си време в Университета, така че не съм пътешественик в истинския смисъл на думата. Въпреки това била съм тук-там и съм чувала какво ли не, но никога не съм срещала или подозирала такова чудо. Невероятна еднаквост.

Слънцар шофираше методично и без ненужно бързане. По улиците се движеха и други подобни на каруци коли, всички до една с обезкосмени мъже на волана. Голите им фонтанели лъщяха на светлината.

От двете страни се точеха триетажни постройки — без орнаменти, само с прави ъгли, до една сиви.

— Потискащо — почти без глас констатира Дорс. — Ужасно потискащо.

— Равноправно — поправи я шепнешком Селдън. — Подозирам, че никой от Братята не може да претендират явно за някакво старшинство пред когото и да било.

Имаше много пешеходци. Не се забелязваха обаче никакви движещи се алеи, нито пък се чуваше наблизо да преминава експрес.

— Предполагам, че сивите са жени — рече Дорс.

— Трудно може да се разбере — сви рамене Селдън. — Тези роби скриват всичко, а една лишена от коса глава е досущ като която и да е друга.

— Сивите са винаги по двойки или заедно с бял. Докато белите могат да се движат сами. А и водачът ни е бял.

— Може и да си права — Селдън повиши глас: — Слънцар, любопитен съм…

— Щом е тъй, питай каквото ще питаш, макар аз изобщо да не съм длъжен да ти отговарям.

— Изглежда минаваме през жилищна зона. Няма никакви надписи на търговски къщи или промишлени райони…

— Ние сме изцяло фермерско общество. Откъде си, та не знаеш това?

— Известно ви е, че съм Външен — сковано каза хеликонецът. — На Трантор съм едва от два месеца.

— Дори и така да е.

— Но, Слънцар, ако вашето общество е фермерско, как тъй досега не сме минали покрай никакви ферми?