Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 89

Айзък Азимов

— И толкова време ли ще отнеме? Един милиард години?

— Опитах се да го изчисля.

— Неуспешно?

— Неуспешно.

— Университетската библиотека не помогна ли? — докато задаваше въпроса, Чувек хвърли бърз поглед към Дорс.

Селдън поклати глава.

— С нищо.

— И доктор Венабили ли не можа да ти помогне?

Историчката въздъхна.

— Чувек, нямам познания на тая тема. Единственото, което мога, е да предлагам начини за търсене. Ако Хари търси и не намира, какво повече да сторя?

Журналистът се изправи на крака.

— В такъв случай от стоенето тук няма голяма полза и аз трябва да помисля къде другаде да ви настаня.

Селдън протегна ръка и докосна лакътя му.

— Все пак имам една идея.

Чувек се взря в него с леко присвиване на очите, което можеше да подсказва изненада… или подозрение.

— Кога ти хрумна тази идея? Сега ли?

— Не. Въртеше ми се из главата няколко дни преди да се кача на Горната страна. Това малко приключение я затъмни за известно време, но като ме попита за библиотеката, пак си я припомних.

Чувек седна отново.

— Разправи ми за своята идея, стига да не е нещо, дето цялото ще е просмукано с математика.

— Няма никаква математика. Просто четенето на история в библиотеката ми напомни, че в миналото галактическото общество е било по-малко сложно. Преди дванадесет хиляди години, когато империята е основана за пръв път, Галактиката е включвала само около десет милиона населени светове. Преди двадесет хиляди години предимперските кралства са включвали общо само десетина хиляди свята. Ако се заровим още по-назад в миналото, кой знае колко ще се свие обществото! Може би дори до една-единствена планета, както в онези легенди, за които ти веднъж спомена.

— И мислиш — рече нетърпеливо Чувек — че ако си имаш работа с много по-просто галактическо общество, ще бъдеш в състояние да разработиш психоисторията?

— Да, струва ми се, че тогава евентуално бих могъл да го направя.

— Значи — обади се обхваната от внезапен ентусиазъм Дорс — ако предположим, че разработиш психоисторията за някое по-малко общество в миналото, и допуснем, че чрез изучаването на предимперската ситуация успееш да направиш предвиждания за това какво би могло да се случи хиляда години след създаването на империята например, ще си в състояние да провериш истинското положение на нещата по това време и да видиш колко близо до целта си попаднал?

— Да, но като се има предвид, че ще знаеш ситуацията през хилядната година на Галактическата ера отнапред, тестът едва ли ще е особено почтен — хладно възрази журналистът. — Ти несъзнателно ще се влияеш от предварителните си познания и щеш не щеш ще избереш такива стойности за своето уравнение, че да ти даде онова, което ти е известно като решение.

— Не мисля така — каза Дорс. — Ние не знаем много добре какво е било положението по онова време и ще ни се наложи доста да поровим. В края на краищата това са цели единадесет хилядолетия.