Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 81

Селдън ги наблюдаваше умислено и изобщо не се опита да начене разговор. Настъпилата тишина може би отговаряше на някаква характерна транторианска необщителност при посещение на болен. Естествено сега се чувстваше съвсем нормално, ала те може би не го осъзнаваха.

Чувек проговори едва след като той изяде последния залък и изпи последната капка мляко (с чийто вкус очевидно бе посвикнал, тъй като вече не му се струваше толкова странно).

— Селдън, как си? — попита Чувек.

— Съвсем добре, приятелю. Във всеки случай достатъчно добре, за да съм на крак.

— Радвам се да го чуя — сухо отрони журналистът. — Дорс Венабили е много виновна, загдето е позволила да стане така.

Ученият се намръщи.

— Не. Аз настоях да се кача на Горната страна.

— Тя обаче би трябвало на всяка цена да се качи заедно с теб.

— Казах й, че не искам да идва с мен.

— Не е вярно, Хари — обади се жената. — Недей да ме защищаваш с галантни лъжи.

Селдън се ядоса.

— И не забравяй, че въпреки многото пречки Дорс също се качи на Горната страна след мен и определено ми спаси живота. Това ни най-малко не е изопачаване на истината. Взе ли го предвид при твоята преценка?

Историчката отново го прекъсна, очевидно изпаднала в неловко положение:

— Моля те, Хари. Четър Чувек е абсолютно прав да смята, че аз не биваше да те оставям да се качиш на Горната страна или поне трябваше да дойда с теб. А иначе той похвали по-нататъшните ми действия.

— Както и да е — рече Чувек — вече е минало и можем да го забравим. Селдън, дай да поговорим за онова, което се случи горе.

Математикът се озърна и предпазливо попита:

— Дали е безопасно?

— Дорс е поставила тази стая под изкривяващо поле — усмихна се гостът. — Напълно съм сигурен, че ако в Университета има макар и само един имперски агент, той няма да знае как да проникне през него. Ти май си доста мнителен човек, а?

— Изобщо не ми е в природата — възрази Селдън — но като те слушах в парка и след това… Бих казал, че ти пък си доста убедителен човек, Чувек. Преди още да си свършил, Ето Демерцел ми се мяркаше във всяка сянка.

— Понякога си мисля, че той може да съм аз самият — мрачно потвърди журналистът.

— Ако беше тъй — ухили се Хари — положително нямаше да разбера. Как изглежда първият министър?

— Едва ли има значение. Не би го видял, преди Демерцел да го пожелае, а дотогава, струва ми се, всичко вече ще е свършило — именно това трябва да предотвратим. Дай да поразчепкаме онзи вертопланер, от който си се крил.

— Както вече го казах, Чувек, ти ме накара да се страхувам едва ли не до смърт от Демерцел. Още щом видях вертопланера, реших, че той ме преследва, че като съм се качил на Горната страна, съм излязъл извън защитната зона на Стрилингския университет, а те са ме подмамили там с единствената цел да ме отвлекат без затруднения.

Намеси се Дорс:

— От друга страна, Леген…

— Той снощи не беше ли тук? — бързо запита Селдън.

— Беше, не си ли спомняш?