Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 78

— Разбира се, че съм сигурен. Да не мислиш, че съм халюцинирал?

— Имперските сили едва ли биха те търсили по този начин. Те не могат да те арестуват на Горната страна, без да предизвикат същата яростна гюрултия, както ако изпратеха полиция, за да те заловят в кампуса.

— Тогава как ще го обясниш?

— Не съм сигурна — каза Дорс — но беше напълно възможно последиците от нежеланието ми да дойда с теб на Горната страна да бяха се оказали по-лоши, отколкото стана в действителност. И Чувек здравата да ми се ядоса.

— Тогава да не му казваме — предложи Селдън. — Всичко завърши добре.

— Налага се да му кажем — мрачно възрази Дорс. — Защото може и да не е завършило.

29

Същата вечер на посещение пристигна Дженар Леген. Беше след вечеря и той на няколко пъти премести погледа си от Дорс към Селдън и обратно, като че ли се чудеше какво да каже. Никой от двамата не му предложи услугите си, но търпеливо го изчакаха. Не останаха с впечатление, че е майстор на незаангажиращия разговор.

Най-подир той все пак се обърна към Селдън.

— Дойдох да видя как си.

— Прекрасно — отвърна математикът — като се изключи, че съм малко сънлив. Доктор Венабили ми каза, че няколко дни ще се чувствам уморен от лечението, вероятно понеже сега си получавам необходимата ми почивка. — Той се усмихна. — Честно казано, нямам нищо против.

Леген дълбоко пое въздух, издиша го, поколеба се и после едва ли не насила изцеждайки думите от себе си, рече:

— Няма да ти отнема много време. Отлично разбирам, че се нуждаеш от почивка. Искам обаче да ти кажа, че много съжалявам, дето стана така. Не би следвало толкова уверено да приема, че си слязъл сам. Понеже си пълен новак, трябваше да чувствам по-голяма отговорност към теб. В края на краищата аз се съгласих да дойдеш горе. Надявам се, че можеш… да ми простиш. Всъщност това е всичко, което исках да ти кажа.

Селдън се прозина, като сложи ръка пред устата си.

— Извинявай. Тъй като нещата се оправиха, няма защо толкова да си придиряме. В някои отношения грешката не беше твоя. Не биваше да се отдалечавам и освен това истината е, че…

— Стига, Хари — прекъсна го Дорс — моля те, никакви разговори. Просто си почивай. Аз искам мъничко да си поприказвам с доктор Леген, преди да си тръгне. На първо място, докторе, напълно разбирам, че сте загрижен как ще ви се отрази отзвукът от тази история. Казах ви, че ако Хари Селдън оздравее без лоши последици, няма да има никакви за вас. Засега изглежда, че ще стане точно така, значи можете да сте спокоен… засега. Бих искала да ви помоля за нещо друго и се надявам, че този път ще имам доброволното ви сътрудничество.

— Ще се постарая, доктор Венабили — сковано отвърна Леген.

— Случи ли се нещо необичайно, докато стояхте на Горната страна?

— Знаете, че се случи. Загубих следите на доктор Селдън, за което току-що се извиних.

— Очевидно е, че нямам предвид това. Случи ли се още нещо необичайно?

— Не, нищо. Абсолютно нищо.

Дорс хвърли поглед към Селдън, който се начумери. Стори му се, че тя се опитва да провери думите му и да получи независимо от неговото описание. Нима си мисли, че си е въобразил вертопланера-търсач? Тъкмо щеше да й възрази разгорещено и болногледачката му вдигна ръка с успокоителен жест, сякаш да предотврати точно тази възможност. Той се подчини донякъде заради жеста й,донякъде понеже наистина му се спеше. Надяваше се, че Леген няма да стои още дълго.