Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 65

Сетне, сякаш гледката бе освободила ума му, си спомни за буботенето, което бе чул преди това и което, без да мисли, бе отхвърлил като звук от някаква машина. Сега се съсредоточи над тази възможност — дали действително беше звук с изкуствен произход?

Защо не? Стоеше върху един от безчетните куполи, покриващи стотиците милиони квадратни километри на света-град. Под куполите можеше да има всевъзможни машинарии, например двигатели на вентилатори. Възможно бе те да могат да се чуват на такива места и по такова време, когато нямаше други звуци.

Но буботенето комай не идваше отдолу. Той вдигна очи към безрадостното, еднообразно, сиво небе. Нищо.

Продължи да оглежда небето, а между очите му се появиха отвесни бръчки и тогава нейде в далечината…

Малко тъмно петно, което се различаваше на сивия фон. Каквото и да беше, преди облаците отново да го скрият, на Селдън му се стори, че то като че ли се движи по някакви свои ориентири.

В същия момент, без да знае защо, си каза: „Преследват ме.“

Едва ли не преди още да е измислил план за действие, той вече действаше. Втурна се отчаяно по извивката към дърветата, а сетне, за да ги стигне по-бързо, сви вляво и отпраши нагоре по един нисък купол, носейки се през избуяла папратовидна растителност, осеяна със стръкове, по които имаше червени ягодовидни плодове.

24

Бе се спотаил зад едно дърво, вкопчен в него, едва ли не прегърнал го. Следеше кога отново ще се появи летящият предмет, така че да може да се притаи като катерица край дебелия ствол.

Дървото беше студено, кората му — груба, и съвсем не беше удобно, ала предлагаше прикритие. Разбира се, ако го търсеха с детектор на топлина, това прикритие можеше да се окаже недостатъчно, но, от друга страна, студеният ствол на едно дърво вероятно би замъглил дори неговите показания.

Под краката му имаше добре утъпкана почва. И в този момент, когато се криеше и се опитваше да види преследвача си, без сам да бъде забелязан, Селдън не преставаше да се учудва колко дебела бе почвата, колко много време й е трябвало, за да се натрупа, и колко ли куполи в по-топлите зони на Трантор носят гори на гърбовете си, като оставят за по-големите географски ширини мъха, тревата и храсталаците…

Ето че пак го съзря. Не беше нито космически кораб, нито дори обикновен самолет. Беше вертопланер. Различаваше слабия блясък на йонните следи, излизащи от върховете на един шестоъгълник, за да неутрализират гравитационното привличане и да позволят на крилете да поддържат в полет голямата рееща се птица. Машина, която можеше да планира и да изследва терена на планетата.

Само облаците го бяха спасили. Дори ако ония горе използваха детектори на топлина, щяха да разберат единствено, че под тях има хора. Трябваше да се гмурнат внимателно под надвисналите облаци, преди да стане ясно колко души са и дали някой от тях е именно онзи, когото търсят.

Сега опасността вече бе по-наблизо, но и вертопланерът също не можеше да се скрие от Селдън. Грохотът на двигателите му го издаваше, а те нямаше как да бъдат изключени или поне не за толкова дълго, колкото биха желали търсещите го.