Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 57

— Виждам, че си извлякъл отвътре тази дума.

— Ако не съм се подвел напълно, струва ми се, че ти искаш да изчислиш бъдещия ход на историята.

Селдън уморено кимна.

— В една или друга степен психоисторията е точно това или, по-скоро, това е, което тя би трябвало да стане.

— Но нали изследването е сериозно? — Ранда се усмихна. — Не се занимаваш просто с хвърляне на пръчици?

— Хвърляне на пръчици ли?

— Става дума за една игра, която децата играят на Хопара — родната ми планета. Смята се, че тя предсказва бъдещето и ако си умно момче, можеш да извлечеш нещо полезно от нея. Кажи на една майка, че детето й ще израсне красиво и ще се ожени за богат човек, и моментално ще спечелиш парче кейк или половин кредит. Тя не ще поиска да изчака и да види дали думите ти ще излязат верни; получаваш награда просто защото си й ги казал.

— Разбирам. Не, не хвърлям пръчици. Психоисторията е абстрактно изследване. Строго абстрактно. Тя няма абсолютно никакво практическо приложение, като се изключи…

— Ето че приближаваме! Интересното винаги е в изключенията.

— Като се изключи, че аз бих искал да разработя именно такова приложение. Може би ако познавах историята по-добре…

— А, значи затова четеш история?

— Да, но полза никаква — тъжни констатира Селдън. — Съществува прекалено много история, която казва прекалено малко.

— И затова се чувстваш в безизходица.

Математикът кимна.

— Хари, та ти си тук само от няколко седмици — кротко каза Ранда.

— Вярно е, но вече виждам…

— За няколко седмици нищо не можеш да видиш. Може да се наложи да работиш цял живот, за да постигнеш съвсем малък напредък. Може да се окаже, че трябва да се трудят цели поколения математици, за да наченат истински да се занимават с проблема.

— Знам, Лисунг, но от това не ми става по-добре. Искам аз самият да постигна някакъв видим напредък.

— Добре, но какво ще ти помогне, ако се докараш до побъркване? Ако ще се почувстваш по-добре, мога да ти дам един пример за нещо, което е далеч по-малко сложно от човешката история и над което хората се бъхтат от не знам колко време, без да са напреднали особено. Зная за него, понеже тук, в Университета, над проблема работи една група, в която е включен мой добър приятел. И ти ще ми говориш за безсилие! Нямаш си и представа какво значи истинското безсилие!

— Какъв е проблемът? — Селдън усети любопитството в него да се разбужда.

— Метеорологически!

— Метеорологически? — Несъзнателно възнегодува от краткия отговор, който явно не оправда очакванията му.

— Не прави гримаси. Виж, всеки населен свят има атмосфера. Всеки свят има свой собствен атмосферен строеж, свой собствен температурен диапазон, своя собствена скорост на въртене и обикаляме около звездата си, свой собствен наклон на оста и собствено съотношение земя-вода. Имаме двадесет и пет милиона различни проблема и никой не е успял да направи сполучливо обобщение.