Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 55

— Точно така — кимна Селдън — само че за да разработя законите на психоисторията, аз пък трябва да знам цялата история.

— В такъв случай никога няма да разполагаш с тях.

Това се бе случило вчера. Сега Селдън седеше в креслото в нишата си след още един отминал ден на напразни усилия и сякаш чуваше гласа на Дорс: „В такъв случай никога няма да разполагаш със…“

Точно така бе мислил и той в началото и ако не беше Чувековата убеденост в противното и странната му способност да запали другите с нея, сигурно щеше да продължава да мисли така.

И въпреки това не можеше да приеме нито поражението, нито хаоса. Дали не съществуваше някакъв начин да се измъкне?

Нищо не му идваше наум.

V. ГОРНАТА СТРАНА

ТРАНТОР — Той почти никога не се изобразява като планета, гледана от Космоса. Представата за свят на вътрешността отдавна е превзела обобщения ум на човечеството и съответстващият на тази представа образ е за един огромен човешки кошер, съществуващ под куполите. Въпреки това обаче е имало и външна страна, а налице са и холографии, правени от Космоса и показващи подробностите в различна степен (вж. фигури 14 и 15). Обърнете внимание, че повърхността на куполите, разделяща огромния град от атмосферата над него, повърхността, която по онова време е била известна като „Горната страна“, е…

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

21

И все пак следващият ден отново завари Хари Селдън в библиотеката. От една страна, той бе обещал на Чувек. Бе обещал да опита, а не можеше да го стори с половин душа. От друга, дължеше нещичко и на себе си. Бунтуваше се при мисълта, че ще му се наложи да признае поражението си. Във всеки случай, поне засега не искаше да го приеме. Поне докато не бъде в състояние да се убеди по очевиден за самия него начин, че е проследил всички нишки.

Така че днес отново бе впил очи в списъка на все още непроверените реферативни книги и се опитваше да реши коя точно има и най-малък шанс да му бъде от полза. Почти бе стигнал до заключението, че отговорът е „нито една от списъка“, и не виждаше никакъв начин да се измъкне, освен да прегледа случайни откъси от всяка, когато се стресна от леко почукване по стената на нишата.

Погледна нагоре и съзря разтревоженото лице на Лисунг Ранда, което го наблюдаваше над ръба на отвора. Селдън познаваше Ранда — беше му представен от Дорс — и на няколко пъти бе вечерял с него (в компанията и на други хора).

Ранда, инструктор по психология, беше симпатичен късак — пълничък, с кръгло приветливо лице и почти постоянна усмивка. Имаше жълтеникав тен и тесни очи, характерни за хората от милиони светове. На Хари този тип раса му бе добре известна, защото мнозина от великите математици изглеждаха така, пък и той често бе разглеждал техни холограми. И все пак на Хеликон никога не бе срещал източняк. (По традиция ги наричаха тъй, макар никой да не знаеше защо; а се твърдеше, че самите източняци негодуват против този термин, без отново някой да знае причината.)

— Тук, на Трантор, сме милиони — бе казал Ранда, усмихващ се без следа от смущение, когато при първата им среща Селдън не успя да потисне напълно изненадата си. — А ще видиш и множество южняци — тъмна кожа, ситно къдрава коса. Срещал ли си ги някога?