Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 56

— Не и на Хеликон — измърмори Селдън.

— Какво, там сте само западняци? Ама че еднообразно! Както и да е, няма значение. Човек трябва да приема всички. (И го остави да се чуди на факта, че има източняци, южняци и западняци, но не и северняци.)

Сега добродушното лице на Ранда се взираше в него с почти абсурдното за психолога изражение на истинска загриженост.

— Наред ли си, Селдън? — попита той.

Математикът се облещи.

— Да, разбира се. Защо да не съм наред?

— Просто се ориентирам по звука, приятелю. Ти пищеше.

— Пищях ли? — На лицето на Хари ясно се изписа недоверие и обида.

— Не силно. Ей така… — Ранда скръцна със зъби и издаде полугласен висок и гърлен звук. — Ако греша, извини ме за своеволното ми натрапване. Моля за извинение!

Селдън увеси глава.

— Извинен си, Лисунг. Казвали са ми, че понякога наистина издавам този звук. Уверявам те, напълно несъзнателно. Просто не мога да се усетя.

— А ясно ли ти е защо го издаваш?

— Да. От безсилие. Безсилие…

Ранда се приведе още повече към него и понижи глас

— Безпокоим хората. Дай да излезем във фоайе преди да са ни изхвърлили.

Седнаха във фоайето на по чаша млечна напитка Ранда каза:

— Мога ли да те попитам — от професионален интерес — защо се чувстваш безсилен?

Селдън вдигна рамене.

— Защо човек обикновено се чувства така? Захванал съм се с нещо, в което нямам никакъв напредък.

— Но, Хари, ти си математик. Как тъй нещо в историческата библиотека ще те кара да чувстваш безсилие

— А ти какво правеше тук?

— Минах за по-напряко и те чух да стенеш. Е, виждаш — той се усмихна — че изобщо не си съкратих път: напротив — здравата се забавих, но съм доволен от това забавяне.

— Ще ми се и аз само да минавах през историческата библиотека… Опитвам се да реша един математически проблем, който изисква известни познания по история, и се опасявам, че не се справям добре.

Ранда се втренчи в него с необичайно сериозно изражение и рече:

— Извинявай, но сега ще рискувам да те обидя. Потърсих информация за теб от компютъра.

— Информация за мен! — Очите на Селдън се разшириха. Той определено се ядоса.

— Наистина те обидих. Виж какво, имам един чичо математик. Може би дори си чувал за него. Киангтау Ранда.

Селдън шумно пое дъх.

— Да не си роднина на онзи Ранда?

— Да. Той е по-голям брат на баща ми и бе доста недоволен от мен, загдето не тръгнах по стъпките му… понеже няма свои деца. Помислих си обаче, че ще му достави удоволствие фактът, че съм се запознал с един математик и поисках да се изфукам с теб — стига да има за какво — така че проверих каква информация се съхранява в математическата библиотека.

— Разбирам. Значи това си правил тук. Е, съжалявам. Предполагам, няма с какво толкова да се фукаш.

— Грешно предполагаш. Силно съм впечатлен. Нищо не можах да разбера от темата на твоите статии, но оценката за тях ми се видя много благоприятна. И когато проверих в новинарските файлове, открих, че тази година си бил на Десетилетната конференция на математиците. Така че… между другото, какво е „психоистория“? Естествено първите две срички възбудиха любопитството ми.