Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 48

— Просто защото това ми е специалността. Аз съм историк, който се занимава с възхода на кралство Трантор, а този административен прийом е един от начините, поради които Трантор е разширил влиянието си и е успял да се превърне от кралство в имперския център.

— Колко е ужасна и вредна свръхспециализацията — измърмори под нос Селдън. — Нарязва знанието на милиони късове и го оставя да кърви.

Дорс сви рамене.

— А какво може да стори човек? Само че ако Трантор иска да привлече Външните в своите университети, той трябва да им даде нещо в замяна на изтръгването на корените им и приспособяването към един непознат свят с невероятно изкуствена структура и доста странни обичаи. Аз съм тук от две години и все още не съм привикнала към него. Възможно е и никога да не успея. Но аз, разбира се, не възнамерявам да стана администратор, така че не се и насилвам да бъда транторианка.

Дорс нехайно махна с ръка и продължи:

— Онова, което Трантор предлага в замяна, е не само обещание за пост с висок статус, значителна власт и пари, но също и свобода. Докато се обучават, студентите са свободни да осъждат правителството, да демонстрират мирно против него, да разработват собствените си теории и гледни точки. Това естествено им доставя удоволствие и мнозина пристигат, за да могат да изпитат тъкмо усещането за свобода.

— Струва ми се — заяви Селдън — че така се отслабва и напрежението. Те изливат цялото си негодувание, наслаждават се в пълна мяра на идейното бунтарство на един млад революционер и когато дойде време да заемат мястото си в йерархията на империята, са готови да мирясат, потъвайки в конформизъм и покорност.

Дорс кимна.

— Може би си прав. Във всеки случай по всички тези причини правителството грижливо пази свободата на университетите. Без изобщо да проявява въздържаност, а само прагматична интелигентност.

— Дорс, щом не възнамеряваш да ставаш администратор, каква всъщност се каниш да бъдеш?

— Историчка. Ще преподавам, ще вкарвам собствените си книги в програмите…

— Комай без особено висок статус?

— И без кой знае колко пари, Хари. А относно издигането в обществото, за мен то е нещо като игра на дръпни-блъсни и аз не желая да се включвам в нея. Виждала съм много хора с високо положение, но все още не съм срещнала никого, дето да е щастлив. Статусът, изглежда, не иска да си седи мирно под теб, налага ти се непрекъснато да се бориш, за да не го загубиш. Дори императорите в повечето случаи се изхитряват да стигнат до лош край. Някой ден може би просто ще се върна на Сина като преподавател по история.

— И транторското образование ще ти осигури високия статус.

Дорс се разсмя.

— Предполагам, че ще е тъй, само че кой се натиска за високо положение на Сина? Това е един скучноват свят, пълен с ферми и многобройни говеда — както четирикраки, така и с два пъти по-малко нозе.

— А след Трантор няма ли да ти се види още по-скучен.

— Да, точно на това разчитам. Ако ми стане прекалено скучно, винаги мога да изкрънкам субсидия и да отида на едно или друго място за някое мъничко историческо проучване. Ето го предимството на моята област.