Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 238

Рашел бе влязла незабелязано. Беше прилично облечена и привидно спокойна. Дори се усмихваше, макар усмивката й да бе насилена. По-скоро приличаше на зъбене.

За миг тримата я погледнаха изненадани и Селдън се зачуди дали някой от служителите й е с нея, или е била светкавично напусната в суматохата.

После Дорс заяви с явна хладина:

— Мадам кмете, виждам, че вашите надежди за преврат не са се осъществили. Очевидно са ви изпреварили.

— Не ме изпревариха, а ме предадоха. Някой е повлиял на моите офицери и противно на цялата досегашна история и на здравия разум те отказаха да се бият за една жена. И, нали са си предатели, допуснаха старият им господар да бъде заловен, така че да не може да окаже съпротива.

Тя се огледа за стол и седна.

— Сега империята трябва да продължи да се разкапва и умира, макар аз да бях готова да й предложа нов живот.

— Мисля — рече Дорс — че империята току-що избегна неопределено дълъг период от безполезни битки и унищожение. Утешете се с това, мадам кмете.

Рашел сякаш не я чу.

— Толкова години подготовка, провалени за една нощ… — Тя седеше съкрушена, победена и изглеждаше остаряла поне с двайсет години.

— Едва ли би могло да бъде направено за една нощ — възрази историчката. — За да се подкупят вашите офицери, ако наистина са били подкупени, е било нужно доста време.

— Демерцел, този ловък интригант… напълно ясно е, че съм го подценила. Как е успял, не знам — със заплахи ли, с подкупи, с лицемерни и привидно приемливи доводи… Той е майстор в изкуството на предателството — трябваше да го имам предвид.

След известна пауза Рашел продължи:

— Ако открито бе изпратил войски срещу нас, нямаше да имам никакви проблеми да ги унищожа. Но кой би си помислил, че Што ще бъде предаден, че е възможно една клетва за вярност да се отхвърли с такава лекота?

— Струва ми се, те са се заклели не на теб, а на твоя баща — намеси се Селдън с почти автоматична рационалност.

— Глупости — енергично възрази Рашел. — Когато баща ми ми прехвърли кметския пост, което беше негово законно право, той едновременно ми преотстъпи и всички клетви за вярност към него. За това има сума ти прецеденти. Вярно, обичаят изисква клетвата да бъде повторена и към новия управник, но това си е само една церемония, а не законно положение, и моите офицери го знаят, макар и в момента да са решили да го забравят. Използвали са за извинение пола ми, тъй като се тресат от страх пред имперското отмъщение, което никога не би дошло, ако бяха лоялни… или треперят от алчност за обещаните награди, дето естествено няма да получат, ако малко от малко познавам скъпия Демерцел.

Тя рязко се извърна към Селдън.

— Той иска теб, нали знаеш? Нападна ни заради теб.

Ученият се стресна.

— Защо заради мен?

— Не се прави на глупак! По същата причина, поради която те исках и аз — за да те използва като инструмент, разбира се. — Тя въздъхна. — Поне не съм напълно предадена. Все още могат да се намерят лоялни войници… Сержант!

Емър Телъс влезе с мека и предпазлива стъпка, която изглеждаше несъвместима с размерите му. Униформата му бе спретната, дългите руси мустаци — бойко завити.