Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 239

— Мадам кмете — рече той, като изтрака с токове и застана мирно.

На външен вид си беше все същата половинка говеждо, както го бе определил Хари — човек, който сляпо следва заповедите и изобщо не обръща внимание на променената ситуация.

Рашел тъжно се усмихна на Рейч.

— Е, как си ти, мъничък? Исках да направя нещо от теб. Струва ми се, че сега вече няма да имам тази възможност.

— Здравейте, ’спожо… мадам — неловко издума момчето.

— А също и от вас, доктор Селдън — кимна тя — и отново също трябва да помоля за извинение. Не мога!

— Нямайте никакви угризения за мен, мадам.

— Само че имам. Не бива да позволя да попаднете в ръцете на Демерцел. Тази победа ще му дойде в повече, а поне това мога да предотвратя.

— Уверявам ви, мадам, че няма да работя за него по-добре, отколкото бих работил за вас.

— Не става дума за работа, а за използване. Сбогом, доктор Селдън… Сержант, убий го.

Телъс мигом извади бластера си и Дорс се хвърли напред с гръмък вик… ала ученият протегна ръка към нея, хвана я за лакътя и увисна отчаяно на него.

— Стой настрани, Дорс — изкрещя той — иначе ще те убие. На мен няма да ми стори нищо. Рейч, ти също. Стой назад. Не мърдай!

После се обърна към сержанта.

— Вие се колебаете, сержант, понеже знаете, че не бива да стреляте. Преди десет дни аз можех да ви убия, но не го направих. И тогава ми дадохте честната си дума, че ще ме защищавате…

— Сержант, какво чакаш? — сопна се Рашел. — Заповядах да го убиеш.

Селдън не каза нищо повече. Стоеше изправен, докато едрият мъж с опулени очи здраво държеше бластера си насочен към главата му.

— Имаш заповед! — изпищя Рашел.

— Имам думата ви — кротко напомни Селдън.

Телъс промълви със задавен глас:

— И тъй, и инак — все опозорен… — Ръката му се отпусна и бластерът иззвънтя на пода.

— Значи и ти ме предаде! — викна кметицата.

Преди математикът да помръдне или Дорс да се отскубне от хвата му, Рашел сграбчи бластера, насочи го към сержанта и натисна контакта.

Селдън никога не бе виждал как някой загива от бластер. Може би подведен от името на оръжието очакваше оглушителен шум, експлозия на плът и кръв. Штоанското оръжие обаче не направи нищо подобно. Той дори не можа да разбере какво разкъсване е причинило на органите в гръдния кош на сержанта, но без да измени изражението си, без да мигне от болка, мъжът рухна и падна — несъмнено и безнадеждно мъртъв.

А Рашел насочи бластера към Селдън с твърдост, която не оставяше каквато и да било надежда, че следващата секунда той ще е още жив.

Този път обаче в момента, в който сержантът падаше, Рейч се включи в действието. Като изтърча между Селдън и Рашел, той заразмахва ръце.

— ’Сподарке, ’сподарке! Не стреляй!

За миг кметицата като че се обърка.

— Махай се от пътя ми, Рейч. Не искам да те нараня.

На Дорс й стигаше и този момент на колебание. Тя се втурна яростно към Рашел и плонжира с главата напред. Штоанката падна с вик и бластерът за втори път изтрополи на земята.