Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 236
Айзък Азимов
— Положили клетва за преданост — поправи го Дорс.
— Нещо таквоз и че се тревожели, дето трябвало да правят к’вото им заповяда една женска. Оня каза, че искали стария или ако старият е болен, той да си избере някой мъжки, дето да бъде кмет, а не някаква си женска.
— Да не е женска? Сигурен ли си?
— Така рече. Прошепна го. Беше много разтревожен, а Рашел толко’ беше избесняла, че едва дето можеше да приказва. Тя рече: „Ще му отсека главата. Утре всички ще ми се закълнат в преданост и който откаже, ще съжалява още преди да е минал един час.“ Точно това каза. Развали цялото събиране и всички се върнахме, и през цялото време една дума не обели. Само седеше, ама много ядна и гневна.
Дорс го похвали:
— Добре, Рейч. Не споменавай никому за случката.
— Разбира се, че няма. Туй ли ти трябваше?
— До голяма степен. Идеално си се справил, момче, а сега си иди в стаята и забрави за цялата тая работа. Изобщо не я мисли повече.
Когато той си отиде, историчката се обърна към Селдън и възкликна:
— Много интересно! Има толкова случаи, когато дъщери са наследявали поста от бащите си или, ако е там въпросът, от майките си и са ставали кметове. Имало е дори царуващи императрици, както несъмнено ти е известно, и изобщо не мога да си спомня някога в имперската история да се е поставял толкова сериозно въпросът кметът да не е жена. Направо да се чудиш защо такова нещо се случва в Што.
— Че защо пък не? — възрази математикът. — Съвсем скоро бяхме в Микоген, където жените не ги смятат за нищо и положително не могат да заемат властови постове, колкото и да са маловажни…
— Да, разбира се, но това е изключение! На други места и по друго време именно те са доминирали. В интерес на истината управлението и властта винаги са били къде повече, къде по-малко, еквисексуални. Ако все пак тенденцията е на най-високите постове да има повече мъже, то е защото жените са по-склонни да се обвързват — чисто биологически — към продължението на рода.
— Само че какво е положението в Што?
— Доколкото ми е известно, също еквисексуално. Рашел не би се поколебала да поеме кметската власт и мисля, че старият Маникс също не се е поколебал да й я отстъпи. А тя е била изненадана и бясна, загдето се е сблъскала с мъжкото несъгласие. Не е възможно да го е очаквала.
— Явно си доволна от това — отбеляза Селдън. — Защо?
— Просто защото е толкова неестествено, че няма как да не е нагласено. Мисля, че Чувек го е скалъпил.
— Така ли мислиш? — разсеяно попита ученият.
— Да — твърдо отвърна Дорс.
— Знаеш ли — още по-отнесено каза той — и аз си мислех същото.
88
Сутринта на десетия ден от пребиваването им в Што прозвуча сигналът на входната врата и отвън се дочу пискливият глас на Рейч:
— Господин Селдън… война!
На математика му трябваше само миг, за да се отърси от съня, да се пробуди напълно и да изскочи от леглото. Когато разтвори вратата, вече леко трепереше (още в началото на престоя си тук бе установил, че штоанците предпочитат в къщите им да е доста хладно).