Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 240

Рейч го докопа.

С дълбок и потреперващ глас Селдън рече:

— Момче, дай това на мен.

Хлапето обаче се дръпна назад.

— Нал’ няма да я утрепеш, ’сподин Селдън? Тя беше добра с моя милост…

— Никого няма да трепя, Рейч — успокои го Селдън. — Тя уби сержанта и щеше да стори същото и с мен, но не стреля, за да не те нарани, така че заради това ще я оставим да живее.

Ученият се просна на стола, провесил ръката си с пистолета, докато Дорс вадеше невронния камшик от другия кобур на мъртвия сержант.

Прозвуча нов глас:

— Сега аз ще се погрижа за нея, Селдън.

Споменатият вдигна поглед и с внезапно избликнала радост възкликна:

— Чувек! Най-накрая!

— Съжалявам, че ми отне толкова време… Имах да върша много неща. Как си, доктор Венабили? Доколкото разбирам, това е дъщерята на Маникс — Рашел. Само че кое е момчето?

— Рейч, един наш млад приятел от Дал — обясни Селдън.

Влязоха войници и след едно леко махване с ръка от страна на Чувек почтително вдигнаха кметицата.

Дорс, освободена от внимателното наблюдаване на другата жена, отупа дрехите си с ръце и приглади блузата си. Математикът изведнъж се усети, че все още е с хавлията.

Рашел с презрение се отскубна от ръцете на войниците, посочи Чувек и попита:

— Кой е този?

— Това е Четър Чувек, мой приятел и защитник на тази планета — отговори Селдън.

— Твой защитник? — Рашел се изсмя високо. — Глупак! Идиот! Този човек е Демерцел и ако погледнеш Венабили, по лицето й ще разбереш, че тя идеално го съзнава. През цялото време си бил много по-приклещен, отколкото при мен!

89

Този ден Чувек и Селдън седнаха да обядват съвсем сами, обгърнати през по-голямата част от времето с мълчание.

Към края на обяда хеликонският учен се пооживи и рече:

— Е, господине, как да се обръщам към вас? Все още ви възприемам като Четър Чувек, но дори и да осъзная другата ви персона, положително не мога да ви наричам Ето Демерцел. В това си качество вие имате титла и аз не зная кое е подходящото обръщение. Уведомете ме.

— Ако нямаш нищо против, продължавай да ме наричаш Чувек — някак печално отвърна другият. — Или Четър. Да, аз съм Ето Демерцел, но за теб съм Чувек. Всъщност двамата не се различават особено. Аз ти казах, че империята се разлага и запада. И в двата си образа вярвам в това. Казах ти, че искам психоисторията като начин да се предотврати упадъкът и разпадането или да се предизвика обновяване, ако те все пак трябва да вземат своето. Това също го вярвам и в двата си образа.

— Само че ти ме държеше в ръцете си… Предполагам, че си бил нейде наблизо, когато се срещнах с Негово императорско величество.

— С Клеон? Да, разбира се.

— Би могъл да поговориш с мен също както по-късно го стори като Чувек.

— И какво щях да постигна? Ето Демерцел има огромни задължения. Трябва да се оправя с императора (един добронамерен, но не много способен властник) и доколкото може, да го предпазва от грешки. Освен това трябва да върши своето в управлението на Трантор и империята. И, както виждаш, трябваше да прахоса голяма част от времето си, за да попречи на Што да ви причини вреда.

— Да, зная — промърмори Селдън.