Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 193

Далянинът атакува повторно, като сега лявата му ръка също се метна напред, за да сграбчи дясната китка на Дорс. Чуждото острие обаче отново улови ножа му и го задържа неподвижно, а другата ръка ловко се изви надолу, докато пръстите на Марон се сключваха около нея. Оказаха се сключени единствено върху острието и когато мъжът разтвори юмрук, по дланта му имаше червена ивица.

Дорс отскочи назад. Сякаш все още изненадан от кръвта по гърдите и ръката си, Марон задавено избуча:

— Някой да ми хвърли друг нож.

Кратко колебание, после един от зяпачите подметна изотдолу собственото си оръжие. Далянинът се пресегна да го улови, но Дорс беше по-бърза. Дясното й острие удари хвърления нож и го запокити назад, придавайки му силно въртеливо движение.

Селдън усети, че хватът върху ръцете му отслабна още повече. Той внезапно ги повдигна, бутайки нагоре и напред, и се освободи. Двамата, които го бяха уловили, се извърнаха към него с рязък вик, но хеликонецът ритна с коляно единия в слабините, а другия натресе с лакът в слънчевия сплит. Вардияните му рухнаха на земята.

Той бързо коленичи, за да им вземе ножовете, и се изправи също тъй двойно въоръжен, както Дорс. За разлика от нея обаче не знаеше как да си служи с чуканите; надяваше се единствено нападателите да не го разберат веднага.

— Просто ги дръж на разстояние, Хари — извика Дорс. — Не се опитвай да атакуваш… Човече, следващият ми удар няма да бъде драскотина!

Марон, вече напълно вбесен, изръмжа нечленоразделно и се втурна слепешката напред, опитвайки се да надвие просто с по-голямата си маса. Дорс се приведе, отстъпи встрани и мина под дясната му ръка, като същевременно ритна по-близкия му глезен. Мъжът се строполи, а ножът му излетя встрани.

Тя коленичи, намести едното острие зад врата му, а другото на гърлото и рече:

— Предай се!

С нов крясък Марон замахна към нея, бутна я и понечи да се надигне.

Все още не се бе изправил напълно, когато тя го пресрещна, ножът й изсвистя надолу и отсече част от мустака му.

Този път далянинът изрева като агонизиращ звяр и захлупи с ръка лицето си. Когато я махна, от нея капеше кръв.

— Няма повече да израсне, Марон! — подвикна му Дорс. — Част от устната ти замина заедно с него. Нападнеш ли още веднъж, ще умреш.

После зачака, но на противника й изглежда това му стигаше. Той се запрепъва назад стенейки, като оставяше капки кръв след себе си.

Жената се обърна към другите. Двамината, които Селдън бе трупясал долу, все още лежаха там — без оръжие и без особен мерак да се надигнат. Тя се приведе и с единия нож преряза коланите им, а сетне и панталоните.

— Ще трябва да си държите гащите, като вървите!

Вторачи се в седмината мъже, които все още бяха на крак и я гледаха като омагьосани.

— Кой от вас хвърли ножа?

Мълчание.

— Всъщност не ме интересува! Идвайте един по един или всички заедно, но всеки път, когато замахна, някой ще умре.

Седмината дружно се обърнаха и мигом изчезнаха. Дорс вдигна очи към Селдън: