Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 192

— Не, използвай своите, та боят да е равностоен. Аз ще се бия без нож.

Марон изгледа другите и рече:

— Хей, тоя хърбел си го бива. Дори не мяза на изплашен. Туй поне е хубаво. Щеше да е срамота да го нараня. Виж какво, гу’сине. Аз ще взема момичето и ако искаш да ме спреш, подай ми свойта карта и нейната и използвайте хубавите си гласове, за да ги задействате. Ако кажеш „не“, след като приключа с компаньонката ти, а това може би ще ми отнеме някое време — и той се изкиска — просто ще трябва да те нараня.

— Не — каза Селдън. — Пусни жената да си ходи. Предизвиквам те на бой един срещу един: ти — с нож, аз — без. Ако искаш да имаш по-голям шанс, ще се бия с двама от вас, само пусни момичето.

— Млъкни, Хари! — извика Дорс. — Щом ме иска, остави го да дойде и да ме вземе. Ти само стой, където си, и не мърдай.

— Чу ли? — ухили се широко Марон. — Ти само стой, където си, Хари, и не мърдай. Мисля, че и малката дама ме иска. Вие двамата, дръжте го да не шава!

Двете ръце на Селдън попаднаха в железен хват и той усети острия връх на един нож в гърба си.

— Не ставай глупак — разнесе се хрипкав шепот в ухото му. — На мадамата сигурно ще й хареса. Марон много го бива.

Дорс извика още веднъж „Не мърдай, Хари!“ и се обърна, за да може внимателно да следи далянина, отпуснала полуразтворени длани близо до колана си.

Мъжагата целеустремено тръгна към нея, а тя изчака, докато я наближи на една ръка разстояние, след което собствените й ръце проблеснаха и Марон видя пред себе си два големи ножа.

За момент той изви тяло назад, а после се разсмя.

— Мацката има два ханджара — каквито имат големите момчета — и аз за малко да опитам единия. Е, това вече е достатъчно честно.

Той ловко извади собствения си нож и добави:

— Ще ми е криво да те нараня, щото щеше да е по-забавно, ако не трябваше да го правя. Може би пък просто да ги избия от ръцете ти, а?

— Аз не искам да те убивам — отвърна Дорс. — Ще сторя каквото мога, за да не се стигне дотам. Все пак призовавам всички тук за свидетели, че ако те убия, то ще е, за да защитя своя приятел, тъй като честта ми го изисква.

— О, моля те, не ме убивай, малка лейди! — престори се на уплашен Марон и избухна в смях, към който се присъединиха и останалите.

После изведнъж атакува с ножа си, но доста встрани от целта. Опита пак, сетне трети път, ала жената изобщо не помръдна. Не направи никакъв опит да парира движенията, които не бяха насочени към нея.

Лицето на мъжа помрачня. Беше се опитал да я накара да реагира панически, но вместо това само се бе показал неефективен. Следващото нападение беше вече премерено точно. Острието в лявата длан на противничката му проблесна като светкавица и се сблъска с неговото с такава сила, че отхвърли ръката му встрани. Другото — в дясната й ръка — се стрелна нагоре и направи диагонален разрез във фланелката му. Тънка кървяща ивица, зацапа тъмноокосмената кожа под нея.

Потресен, Марон погледна към гърдите си, а кибиците ахнаха от изненада. Селдън усети как двамата, които го държаха, отслабиха хвата си, увлечени от дуела, който явно не се развиваше според очакванията им. Той самият се напрегна.