Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 190

— Сигурна ли си, че Земята е била преди това Зло?

— Много преди него! Земята е била сама в Галактиката хиляди години… милиони години.

— Милиони? Човечеството е съществувало на нея милиони години, без на никой друг свят да има хора?

— Вярно е. Вярно е! Вярно.

— Но откъде знаеш всичко туй? Има ли го в компютърна програма? Или на разпечатка? Покажи ми нещо, което да мога да прочета.

Старата жена завъртя отрицаващо глава.

— Слушала съм старите истории от свойта майка, която ги е слушала от своята и така все по-назад и по-назад. Аз нямам деца, затова разказвам чутото на другите, обаче един ден това може да се прекъсне. Днешното време е невярно.

— Не съвсем, майко — възрази Дорс. — Има хора, които размишляват над праисторическите епохи и изучават някои от разказите за изгубени светове.

Майка Рита махна с ръка, сякаш забърса думите й.

— Те ги наблюдават със студени очи. По ученому. Опитват се да ги нанижат на техните си идеи. Бих могла да ви разкажа историята за една година от живота на великия герой Бей-лий, но вие няма да имате време да слушате, а и аз съм позагубила силата си…

— Чувала ли си някога за роботи? — внезапно попита Селдън.

Старата жена потрепери и гласът й се извиси почти до писък.

— Защо питаш все за такива неща? Това са били изкуствени човеци, сами по себе си зли и дело на зли светове. Унищожили ги и никой вече не трябва да споменава за тях.

— Но не е ли имало един специален робот, когото злите светове са ненавиждали?

Майка Рита бързо изкуцука до него и надникна в очите му. Усети топлия й дъх върху лицето си.

— Да не си дошъл да ми се присмиваш? Знаеш и пак питаш! Защо?

— Защото искам да се уверя, че зная.

— Имало е един изкуствен човек, дето помогнал на Земята. Казвал се Дей-ний, приятел на Бей-лий. Той никога не умрял и сега живее някъде и чака времето да се завърне. Не е известно кога ще настъпи това време, но някой ден той ще дойде и ще възстанови великата старина, отстранявайки всичката жестокост, несправедливост и беднотия. Такова е обещанието — след като каза това, тя притвори очи и се усмихна, сякаш си припомняше нещо…

Селдън изчака мълчаливо няколко минути, после въздъхна и рече:

— Благодаря ти, майко Рита. Много ми помогна. Каква е платата ти?

— Толкова е приятно да се срещнеш с Външни! — възкликна старицата. — Десет кредита. Може ли да ви предложа нещо освежително?

— Не, благодаря — бързо отвърна Селдън. — Моля те, приеми двадесет. Само ни кажи как да отидем до експреса оттук. И, майко Рита, ако можеш да уредиш да получим някои от твоите истории за Земята на компютърен диск, ще ти платя добре.

— Ох, трябват ми толкова много сили… Колко добре ще е?

— Зависи колко дълга е историята и как е разказана. Бих могъл да заплатя хиляда кредита.

Майка Рита облиза устни.

— Хиляда кредита? А как ще те открия, когато я разкажа?

— Ще ти дам компютърния кодов номер, на който можеш да ме намериш.

Тръгнаха, като с облекчение поеха относително чистия лъх на коридора навън. Бързо закрачиха в посоката, в която ги бе упътила старата жена.