Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 162

— Вече ти казах. Говорят за човекоподобни роботи — такива, които не могат да бъдат различени по външния им вид от хората.

— И колко са били те според тях?

— Не казват. Най-малкото аз не попаднах на пасаж, където да дават някаква бройка. Може би са били само шепа, обаче за един Книгата споменава като за „Ренегата“. Изглежда тази дума има някакво скверно значение, само че не можах да разбера какво точно.

— Нищо не си ми разправил за това — намеси се Дорс. — Ако ми беше казал, щях да ти обясня, че то не е собствено име. Това е поредният архаизъм и, грубо казано, означава същото, което на галактически значи „предател“. По-старата дума подсилва аурата на страх около деянието. Един предател се промъква някак си крадешком към своето предателство, докато ренегатът парадира с него.

— Ще оставя тънкостите на архаичния език на теб, Дорс — кимна Чувек — но във всеки случай, ако Ренегата наистина е съществувал и ако е бил човекоподобен робот, не биха го запазили и почитали точно в Гнездото на старейшините.

— Не зная какво е значението на Ренегата — обади се Селдън — но, както казах, останах с впечатлението, че той е бил техен враг. Мислех си, че е възможно да са го сразили и запазили като спомен за микогенския триумф.

— Има ли в Книгата някакъв намек, че Ренегата е бил сразен?

— Не, но е възможно да съм пропуснал тази част…

— Малко вероятно. Всяка микогенска победа би била обявена там така, че да не може да се изтълкува другояче. Пък и щяха непрекъснато да се позовават на нея.

— В Книгата има и още нещо, което се изтъква за Ренегата — след кратко колебание съобщи математикът — но изобщо не съм сигурен, че съм успял да го разбера.

Чувек бързо го подкрепи:

— Нали ти казах, понякога преднамерено замъгляват нещата.

— И въпреки това от прочетеното излиза, че той е можел някак си да подслушва човешките емоции… да им влияе…

— Всеки политик го може — сви рамене Чувек. — Когато успява, наричат това харизматичност.

Селдън въздъхна.

— Е, иска ми се да вярвам, че е било точно така. Бих дал много, за да намеря някой древен човекоподобен робот, който е все още жив и с когото бих могъл да поразговарям.

— С каква цел? — запита журналистът.

— За да науча подробности за примитивното галактическо общество, когато то се е състояло все още само от шепа светове. Психоисторията може да се извлече по-лесно от една такава относително малка Галактика.

— Сигурен ли си, че можеш да вярваш на онова, което си чул? — контрира Чувек. — След толкова хиляди години наистина ли ще поискаш да се обосновеш с ранните спомени на робота? Колко ли изкривявания ще са се вмъкнали в тях?

— Вярно е — внезапно се обади Дорс. — Хари, това ще бъде както с компютъризираните архиви, за които ти разправях. Малко по малко тези роботски спомени би трябвало да се подменят, да се изгубят, изтрият, изкривят… Единственото, което можеш да правиш, е да се връщаш назад, а колкото по-назад се връщаш, толкова по-недостоверна ще става информацията.

Четър кимна.

— Чувал съм, че говорят за това като за принцип на несигурността в информатиката.