Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 161

Дорс моментално оклюма.

— Наистина, Четър, грешката е моя. В Стрилинг оставих Хари да иде на Горната страна, без да го придружа. В Микоген го придружих, но изобщо не трябваше да му позволя да влезе в Сакраториума.

— Аз категорично го бях решил — възрази Селдън. — Ти в никакъв случай не си виновна.

Чувек не направи каквото и да е усилие да разпределя вината.

— Доколкото разбрах — рече той — искал си да видиш робота. Имаше ли някаква причина за това? Можеш ли да ми я кажеш?

Математикът усети, че се изчервява.

— Сбърках, Четър. Не ми е ясно какво точно съм очаквал или съм се надявал да видя. Ако знаех какво има в Гнездото, никога не бих си дал труда да отида там. Можеш спокойно да го наречеш пълно фиаско.

— Но, Селдън, все пак нещо си се надявал да видиш! Моля те, кажи ми. Ако желаеш, помисли. Пътуването ще трае дълго…

— Работата, Чувек, е, че подозирах за съществуването на роботи с човешка форма; говори се, че са били дълговечни, че поне един от тях може още да е жив и да се намира в Гнездото. Там наистина имаше робот, ала той беше метален, най-вероятно мъртъв и служеше единствено като символ. Само да знаех…

— Да! Само да знаехме и нямаше да има нужда от каквито и да било изследвания. Откъде взе информация за човекоподобните роботи? Тъй като никой местен жител не би обсъждал с теб този въпрос, в момента аз мога да се сетя само за един източник. Микогенската Книга — едно печатно томче със собствено захранване на древен аврорски и съвременен галактически. Прав ли съм?

— Да.

— И как се сдоби с екземпляр от нея?

Селдън помълча, сетне измърмори:

— Малко е притеснително…

— Аз не се притеснявам лесно, човече.

Ученият му разправи и Чувек си позволи по лицето му да премине съвсем бегла усмивка. После каза:

— Не ти ли хрумна, че това е било представление? Никоя Сестра не би направила подобно нещо, освен ако не са я инструктирали, а и в такъв случай ще трябва да са я убеждавали доста време.

Селдън се навъси и рязко отвърна:

— Изобщо не е толкова очевидно. От време на време хората наистина се държат перверзно. Много ти е лесно да се усмихваш сега. Но нито аз разполагах с информацията, която ти имаш, нито Дорс. Ако не искаше да попадам в капани, можеше да ме предупредиш за онези, които съществуват.

— Съгласен съм. Оттеглям забележката си. Във всеки случай сигурен съм, че Книгата вече не е у теб.

— Не е. Слънцар Четиринадесети ми я взе.

— Колко прочете от нея?

— Само малка част; нямах време. Това всъщност е огромна книга, Чувек, и трябва да ти кажа, че е ужасно скучна.

— Да, зная, понеже ми се струва, че съм изчел доста повече от нея, отколкото ти. Не само е скучна, но е и съвършено недостоверна. Излага едностранчив, официален микогенски възглед за историята, като набляга много настойчиво на него, а не на разумната обективност. На места дори е написана съзнателно неясно, така че ако Външни вземат да я четат, никога да не разберат напълно онова, което разкрива. Какво например си мислиш, че си прочел за роботите, за да се заинтересуваш от тях?